„Свободата не ще екзарх, иска Караджата...“
На 18 март 2014 г. в Общински културен институт „Красно село“ се състоя поредният литературно-музикален спектакъл от поредицата Юбилейни вечери на бележити представители на българската литература. Вечерта бе посветена на Любен Каравелов. Автор и реализатор на оригиналната идея е литературният критик и историк Йордан Каменов - бивш директор на Националния литературен музей, известен с критичния си прочит на литературната класика, която познава достатъчно добре, за да открие в нея непреходното, актуалното и значимото за съвременните поколения българи.
Представянето на живота, творчеството и деятелността на великия възрожденец от Копривщица става посредством оригинални негови текстове, поднесени вещо и без излишен патос от актьора Любомир Бъчваров, и чрез пределно сбити, маркиращи житейски най-значимото, моменти от биографията на копривщенеца, както и чрез вълнуващи литературно-есеистични размисли на самия Йордан Каменов, основани върху творчеството и възгледите на Каравелов за бурната епоха, в която е живял и в чието съдбоносно развитие самият той е взел толкова дейно и приносно участие.
Разбира се, да се представи в рамките на един час такова епохално дело като Каравеловото е трудна, макар и не непосилна задача. Предполагам, че веки зрител би останал с известни резерви относно подбрания текстови материал или по-скоро - относно пропуснатия, но обяснението е просто: Каменов е наблегнал върху онези страници измежду хилядите от Любен-Каравеловото художествено, публицистично и поетично наследство, които повече или по-малко кореспондират с нашата съвременност.
Такова произведение безспорно е „Българи от старо време“, което днес мнозина напразно смятат за остаряло и неразбираемо, особено за младите поколения. Тъкмо напротив - Каменов доказва, че хаджи Генчо (баща на Найден Геров, впрочем) и дядо Либен (дядо на самия писател) са колкото ярки индивидуалности от социалния свят на патирархална Копривщица (а защо не и на България), толкова и типове, чиито духовни наследници битуват и до ден днешен по българските земи. Хаджи Генчо - полуинтелигентът, който вирее така добре върху почвата на ситуацията „когато няма риба, и ракът е риба“, и дядо Либен, натрупал богатствата си по съмнителен път, но успял да се установи като безспорен първенец и чорбаджия в патриархалната среда. Техни подобия, проявления, модификацици и метаморфози спокойно можем да открием и днес навсякъде около нас.
Неизбежният сблъсък и конфликт между вечно непокорния борец за правдини и свободи и Властта - в Русия, Сърбия или Румъния - е другият акцент, избран от Каменов. Проследявайки житието-битието на Каравелов в трите държави пак въз основа на Каравелови текстове („Из мъртвия дом“ - разказ за прекараните от Каравелов 6-7 месеца в Пещенския затвор) и биографични детайли, Каменов стига до закономерния извод, че шпионирането, доносничеството и преследването на свободомислещия човек е широко използван „патент“ на всяка власт, която се бои от „таквиз люде“ и всячески се мъчи да ограничи тяхната „противозаконна деятелност“. От друга страна, подобен тип личности често си изпащат и от „приятелски огън“ и „вътрешен враг“, понякога не по-малко вредни и опасни от „официалните“ преследвания на съответните власти.
За да не се допусне уморяващо пренасищане на слушателите със слово, в определени моменти спектакълът се разнообразява с изпълнения от барда Бойко Георгиев на песни, типични за възрожденската епоха. Естествен апотеоз на спектакъла бе изпълнението на „Хубава си, моя горо“, в което съвсем спонтанно и естествено се включи и публиката, която награди участниците с възторжени аплодисменти.
Ще добавя, че подобен начин на представяне на български писатели по повод юбилейни годишнини е много подходящ за днешното преситено от информационни лавини време и има своето място в културния живот на столицата. Трябва да поздравим сърдечно инициаторите и организаторите на тази поредица, в която ще бъдат представени и други значими български литератори.
Любен Каравелов
На 18 март 2014 г. в Общински културен институт „Красно село“ се състоя поредният литературно-музикален спектакъл от поредицата Юбилейни вечери на бележити представители на българската литература. Вечерта бе посветена на Любен Каравелов. Автор и реализатор на оригиналната идея е литературният критик и историк Йордан Каменов - бивш директор на Националния литературен музей, известен с критичния си прочит на литературната класика, която познава достатъчно добре, за да открие в нея непреходното, актуалното и значимото за съвременните поколения българи.Представянето на живота, творчеството и деятелността на великия възрожденец от Копривщица става посредством оригинални негови текстове, поднесени вещо и без излишен патос от актьора Любомир Бъчваров, и чрез пределно сбити, маркиращи житейски най-значимото, моменти от биографията на копривщенеца, както и чрез вълнуващи литературно-есеистични размисли на самия Йордан Каменов, основани върху творчеството и възгледите на Каравелов за бурната епоха, в която е живял и в чието съдбоносно развитие самият той е взел толкова дейно и приносно участие.
Разбира се, да се представи в рамките на един час такова епохално дело като Каравеловото е трудна, макар и не непосилна задача. Предполагам, че веки зрител би останал с известни резерви относно подбрания текстови материал или по-скоро - относно пропуснатия, но обяснението е просто: Каменов е наблегнал върху онези страници измежду хилядите от Любен-Каравеловото художествено, публицистично и поетично наследство, които повече или по-малко кореспондират с нашата съвременност.
Такова произведение безспорно е „Българи от старо време“, което днес мнозина напразно смятат за остаряло и неразбираемо, особено за младите поколения. Тъкмо напротив - Каменов доказва, че хаджи Генчо (баща на Найден Геров, впрочем) и дядо Либен (дядо на самия писател) са колкото ярки индивидуалности от социалния свят на патирархална Копривщица (а защо не и на България), толкова и типове, чиито духовни наследници битуват и до ден днешен по българските земи. Хаджи Генчо - полуинтелигентът, който вирее така добре върху почвата на ситуацията „когато няма риба, и ракът е риба“, и дядо Либен, натрупал богатствата си по съмнителен път, но успял да се установи като безспорен първенец и чорбаджия в патриархалната среда. Техни подобия, проявления, модификацици и метаморфози спокойно можем да открием и днес навсякъде около нас.
Неизбежният сблъсък и конфликт между вечно непокорния борец за правдини и свободи и Властта - в Русия, Сърбия или Румъния - е другият акцент, избран от Каменов. Проследявайки житието-битието на Каравелов в трите държави пак въз основа на Каравелови текстове („Из мъртвия дом“ - разказ за прекараните от Каравелов 6-7 месеца в Пещенския затвор) и биографични детайли, Каменов стига до закономерния извод, че шпионирането, доносничеството и преследването на свободомислещия човек е широко използван „патент“ на всяка власт, която се бои от „таквиз люде“ и всячески се мъчи да ограничи тяхната „противозаконна деятелност“. От друга страна, подобен тип личности често си изпащат и от „приятелски огън“ и „вътрешен враг“, понякога не по-малко вредни и опасни от „официалните“ преследвания на съответните власти.
За да не се допусне уморяващо пренасищане на слушателите със слово, в определени моменти спектакълът се разнообразява с изпълнения от барда Бойко Георгиев на песни, типични за възрожденската епоха. Естествен апотеоз на спектакъла бе изпълнението на „Хубава си, моя горо“, в което съвсем спонтанно и естествено се включи и публиката, която награди участниците с възторжени аплодисменти.
Ще добавя, че подобен начин на представяне на български писатели по повод юбилейни годишнини е много подходящ за днешното преситено от информационни лавини време и има своето място в културния живот на столицата. Трябва да поздравим сърдечно инициаторите и организаторите на тази поредица, в която ще бъдат представени и други значими български литератори.
Славимир Гечев
