Големите неща в спектаклите на “Малко Театро” (Будапеща)

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 
На 20 май на сцената на Централния куклен театър в София гостува театралната формация на българската общност в Унгария „Малко театро“. За жалост у нас малко се интересуваме от духовната работа и постиженията на сънародниците ни зад граница, поради което това гостуване мина някак мимоходом и единственото представление не даде възможност изкуството на творците от „Малко театро“ да бъде забелязано, а то определено заслужава внимание.
Малко история. Идеята за формацията възниква през 1995 г. в семейството на Габриела Хаджикостова и Ищван Наги — и двамата професионални театрали (Габи е завършила специалност „мюзикъл“ в Будапеща и работи в „Немски театър в Унгария“, а Ищван е със специалност „театър на движението“). За двамата създаването на театъра е провокация: за Габи, имала възможността да изиграе най-големите роли в своя жанр, това е възможност да отговори на бликащото си любопитство към човека, на впечатляващата си чувствителност и възприемчивост към този, който е отсреща, да потърси пътища към човешката същност на най-близките, хората от българската общност във втората родина; за Ищван този театър е продължение на връзките му с българското сценично изкуство — преди това е преподавал две години техника на движението в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, поставял е пиеси в Смолянския, Ямболския и Младежкия театър в София. Колкото и камерно и „домашно“ да възниква идеята, двамата творци не се стремят да правят самодеен, читалищен театър. И поради факта, че сред сънародниците ни в Унгария няма други актьори, пътят по неизбежност е един - събирането на професионалисти, работещи в други сценични изкуства, с които може да се прави единствено алтернативен театър. Може да е по неизбежност, но това се оказва продуктивно за работата и стила на формацията. Първата постановка е „Великденска приказка“, по стихове и есета на Стефан Цанев (1996). Оттогава досега с помощта на 21 постоянни сътрудници и други 42 съмишленици „Малко театро“ е създало 27 самостоятелни продукции, играни в 8 града на три държави.
Постановките на театъра се опитват да отговорят на потребностите на публика в широк регистър — от децата до най-възрастните; от българската общност до публика с разнороден езиков и културен състав. Те са едновременно двуезични — съчетават използването на българския и унгарския, за да избетнат затварянето си в границите на общността. Голяма част от спектаклите имат за основа българския фолклор — като музика, танц, ритуали, вплитайки в изпълнението им посланието на драматургичния или литературния текст. Формацията последователно работи с ученици от българското училище в Будапеща, с танцьори от танцовите ни ансамбли там. В представленията участват и унгарски театрални и музикални творци. Костюмите за спектаклите изработва самата Габи, декорите - ученици от Художествената гимназия в Будапеща. Юридическата и финансова основа на формацията се осигурява от създадената през 1997 г. Фондация за алтернативно изкуство. Годишно „Малко театро“ представя по 3-4 премиери, сцена за които осигуряват Театър MU, Българският културен дом и Българският културен институт. Последните две институции осигуряват на театъра и пространство за репетиции. Всяка година театърът подготвя и куклени представления за българските деца, в които често участват и самите те. В рамките на поетически вечери формацията представя творци на българската литература, а също и модерните явления в нея.
Сцена от постановкатаБлагодарение на спомоществувателите си представленията се играят без входна такса.
Като признание за културната си мисия през 2002 г. „Малко театро“ получава наградата „Трети март“ на Българското републиканско самоуправление.
„Песента е ключ към сърцето на човека - казва Габи, - ето защо всичките ни спектакли започват с песен. А когато отключиш сърцата на хората, можеш да им кажеш много истини“. „Какво казваш на хората от сцената?“ - питам я. „Театърът, който правя, е израз на желанието ми да споделям, да натрупвам и разтоварвам енергии, а когато това споделяне идва от сърцето и се докосва до него, то има друга тежест. Аз избирам своите послания, но най-често те са свързани с човешките ни болки и надежди и с гордостта от това, което сме, но и със срама от това, което също сме.“
Българският театър в Унгария не е просто експеримент на професионалисти, макар от тази гледна точка да разчита на различни сценични форми и така да достига до един почти изначален синкретизъм в изкуството. Той съчетава словото, движението, песента, танца, музиката, въвлича публиката в спектакъла, но не изпуска нишката на мисълта, не забравя посланическата си функция, както впрочем го изисква професионализмът. Да си професионалист, за Габи означава не да играеш пред публиката, а със самата нея, като всички се оказват въвлечени в една игра на разкрепостяване и размяна на чувства и мисли, на едно очищение, от което съвременният човек има болезнена нужда и рядка възможност да го предприеме и постигне. Имах възможност да наблюдавам това взаимодействие с публиката на Фестивала на малцинствените театрални формации в Унгария в края на м. април. В него „Малко театро“ участваше с постановката „Пристъп от думи (in memoriam Елиас Канети)“ и с нея събра дълго нестихващите овации на изключително разнородната публика, препълнила салона на будапещенския театър „Талия“.
В България през м. май театърът гостува с постановката „Концерт от другата страна“ — с по едно представление в Смолян и в София. Шестте монолога от пиесата на Станислав Стратиев „От другата страна“, спечелила през 1996 г. конкурса за драматургия на ББС в Лондон, се съсредоточават върху съдбата на възрастните хора. „Темата за възрастта отдавна ме занимава. — споделя Габи. — Исках да направя и спектакъл, в който да отразя един изчезващ свят, не само в рамките на България, а и в рамките на Европа. Старите български къщи, които се порутват и от година на година вместо тях заварваме срутени купчини, хората из българските балкани, които също са осъдени на изчезване... Този спектакъл изразява болката ми по един изчезващ свят.“
С постановката творците от „Малко театро“ изразяват своята отзивчивост към този въпрос, създавайки спектакъл, твърде рисково боравещ с различни техники, включително и с автентичен аудио- и видеоматериал, разговори със стари хора, записани при експедициите на театъра в Родопите и Троянския балкан — истински откровения за живота, за неговите изпитания и граници. Това се оказва находка за трупата, която осъществява съзвучието между автентиката и художествения текст на Стратиев, използвайки още жива музика, песен, танц, пластични етюди — техники, доказали ефективността си в работата на театъра и при други спектакли. Монолозите от драматургичния текст са записани в изпълнение на актьорите от Смолянския театър Тони Пашова и Никола Пашов, които възприемат идеята и се включват в реализирането й. Резултатът е един професионално изграден спектакъл, стремящ се да улови уникалността на този изчезващ от живота ни свят, който носят персонажите на пиесата.
В „Концерт от другата страна“ забележително участие има саксофонният квартет на Виктор Тот, който блестящо интерпретира (и импровизира върху) българска народна музика. От Габи научаваме, че музикантите са работили повече от половин година, за да подготвят музиката: „Това е едно изключително сложно в техническо отношение начинание, свързано и с голямо физическо натоварване на музикантите. Ако няма между всеки две изпълнения пауза, те не биха могли да издържат, тъй като могат да свирят без прекъсване максимум три минути — такъв капацитет от въздух и сила са необходими. Те са джаз музиканти, но светът на българската музика изключително ги привлече.“ Не случайно саксофонистите бяха възнаградени с най-много овации на софийска сцена.
Движенческата част на спектакъла е изградена от Маргит Балог. За нея Габи разкрива, че при техни пътувания из Смолянския край Маргит е наблюдавала и събирала жестове и движения. Пластичните й етюди издават това познаване и завидната й професионална работа в реализацията на постановката.
Сцена от постановкатаХореографията е дело на Анна Салаи, която подготвя участието на младежите от танцовия състав „Росица“ в спектакъла.
„Концерт от другата страна“ не е сред „лесните“ за възприемане театрални спектакли. Навярно защото и театралността му не е от чист вид. Неговата публика не може да бъде случайно събраната — едно усещане, от което не можех да се освободя по време на представлението в салона на Централния куклен театър. Смятам, че за да бъде разбрано, е нужна особена чувствителност, граничеща с носталгия, а не просто намерение за „културно оползотворена“ вечер. Освен това е нужно да познаваш работата на тези творци, защото през годините „Малко театро“ наистина е успяло да намери формите на едно „свое“ изкуство. Макар и напълно съвременно, по своите цели и начини за достигане до единение със зрителя в залата то напомня много и детството на българския театър. Очевидно не случайно трупата е намерила името си. Затова и си позволих да разкажа за този театър повече, отколкото предполага конкретният повод. Правя го и с угризителното усещане за закъснялост, защото за посрещането на българските творци от Унгария и за възприемането на смисъла на културното им посланичество беше нужно подобни думи да бъдат казани предварително.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *