Да разпознаеш знаците на списание “Знаци” също е знак

|
В българската литературна периодика няма други такива знаци. “Що побърза, млад челеби, та заспа,/ та не виде какво добро помина.”
Не зная защо точно тези думи цитирам в началото на текста, който искам да посветя на списанието “Знаци”. Вероятно защото същата песен, тази “емоционална знакова парола” отключва сейфа на под(съзнанието) ни за най-съкровеното, изконното. И може би, защото Елка Няголова започва брой 3-4 на списанието си тъкмо с думите за лалето и зюмбюла, водещи със себе си онази невъзможна мелодия от плач и нежност, от любов и тъга, която ни прави толкова българи, колкото можем да понесем. Песен, която се опитва да върне усещанията, досещанията, разпознаванията, спомените за погубената ни идентичност.
Елка споделя, че има хора, посветени в нейната (на песента) тайна и аз си мисля, че това са всички онези, които, докато я слушат – и дълго след това – потресени разбират “какво добро помина” през душите ни заедно с нея, с безсмъртната песен.
В българската литературна периодика наистина няма други такива “знаци”. Малко или много, повечето списания и алманаси за литература сякаш си приличат. Също като питомци на детска градина, облечени в еднакви униформи. Големите изключения като “Съвременник” и останалите “класици”, естествено, държат нивото си и за тях сега не говорим.
“Знаци” е професионално изпипано и няма как да е друго – редактор и издател е споменатата по-горе поетеса Елка Няголова, а графичният дизайн и оформлението са постижение на художника Валери Пощаров. Невероятен тандем, успял да естетизира работата си до такава степен, че бъдещият читател може само с едно секундно неглиже прелистяне на страниците да изпита насладата, че държи в ръцете си истинско полиграфическо съкровище. Но за разлика от много други добре оформени, привлекателни външно книги, тази притежава още нещо изключително важно. Притежава бяла душа.
Които познават Елка наживо, сигурно се досещат какво искам да кажа.
Във време, когато повечето от творците се страхуват да споделят публично чувствата си, за да не ги сметнат за старомодни и разчувствани в излишък, та поради тази причина в днешното писане има нещо недоносено, нещо хербарийно сухо и интелектуално разсъдъчно до обезмирисяване, до обезвкусяване на сетивата, когато то се е превърнало в “клубно писане” (по думите на Вл. Трендафилов), в някакъв особен вид съавторство, изобретило невероятна колективизация на изразните средства, поетесата знае мярката. Авторските й текстове, които служат за своеобразна връзка между всички останали произведения на български автори, включени в отделните броеве, са стоплени от човещина във всичките й смисли и най-вече – от смисъла да можеш да изкажеш човешкото в себе си със Слово. Без страх да бъдеш, какъвто си.
Във Варна, Бургас, Добрич, Пловдив и в други градове на страната ценителите на изящното слово разпознаха петте книжки на списание “Знаци” като достойна алтернатива на случващото се в софийския литературен печат. Със своята толерантност да приютява на страниците си писатели, членове на различни творчески сдружения, с вниманието си към постиженията в изобразителното ни изкуство, театъра, архитектурата, науката, с пълната отдаденост на своето дело, варненското списание “Знаци” е повече от успешно. Знаците му са разчетени, а това също е... знак!
Знак, че докато го четеш и след това – ще имаш усещането как “нещо добро помина...”
 
От книжарница "Български книжици" можете да закупите брой 1 и брой 2 за 2005 г.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *