“Да се луташ из тъмните улички на душата си…”

|
С първата за сезона премиера на камерна сцена Народният театър разголва душата на човека от новото време. И макар че пиесата “Бягащи странници” е руска, паралелите и сравненията със съвременната българска действителност се натрапват от само себе си.
Нещо повече – както сподели режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски, референциите са съзнателно търсени. “В родната ни драматургия няма много пиеси, занимаващи се с това какво се случва в човешката душа след 1989 година”, заяви още той, “ето защо решихме да се спрем на този провокиращ сюжет”.
Самият “провокиращ сюжет” е дело не на кой да е, а на Алексей Казанцев. Роден през 1945 година в Москва, той вече е считан за “жив класик” от ценителите на театралното изкуство в Русия. Първата му пиеса “Антон и другите” е написана през 1971-а, а след премиерата на “Старият дом” от 1978 година Казанцев вече е незаобиколим фактор в съветската драматургия въпреки господстващите тогава идеологически канони. “Старият дом” се превръща в театрален бестселър – поставена е в повече от седемдесет театра в страната и става една от легендарните драми на седемдесетте и осемдесетте години. У нас “Старият дом” се играе над осемдесет пъти на сцената на Пловдивския театър, където се радва на небивал зрителски интерес.
“Бягащи странници” е една от последните пиеси на Казанцев – написана е през 1996-а, две години преди авторът й да започне да ръководи Център за драматургия и режисура, чиято основна цел е подпомагането на младите театрални творци. “За мен “Бягащи странници” е своеобразна утеха – утеха за надеждите, които хората изпитаха в началото на социално-политическия преход, и утеха за трагедиите, възникнали от несбъднатите очаквания както в Русия, така и в другите страни от Източна Европа”, казва руският драматург. “За съжаление, заради бъркотията в нашите театри тя не е поставяна много (длъжен съм обаче да отбележа интригуващия спектакъл на театъра на Лев Додин), ето защо искрено се надявам българските зрители да я оценят повече от руските и истинското й случване да бъде именно в България.”
Съдейки по перфектната работа на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски, няма никаква причина казаното от Казанцев да не се сбъдне. Блестящ актьорски състав – като се започне с Емануела Шкодрева и Параскева Джукелова, мине се през мъжката част в лицето на Йосиф Шамли и Иван Юруков и се стигне до изгряващата звезда на студентката от НАТФИЗ Екатерина Стоянова, оригинална сценография и идеално подбрани звукови картини. Самият текст звучи едновременно класически и модерно, брутално и нежно, агресивно и затрогващо, вулгарно и философски, наивно и цинично, абсурдистки и реалистично. Много препратки към руската класическа литература – Достоевски, Гогол, Тургенев, Лермонтов; множество монолози, където всеки от актьорите дава максимума от себе си; изумително съчетание от стихийна импровизация и отрепетирана до най-малката подробност водевилно-фарсова вакханалия... Без съмнение и българският зрител ще разпознае себе си в “излишните” персонажи (Тургенев), разкъсвани между нажежените полюси на телесното и духовното (Достоевски) в тази “немита страна” (Лермонтов), стига само да има смелостта да зърне себе си в огледалото, което тази изключителна постановка му поднася.
 
Постановката “Бягащи странници” ще се играе на 1, 8, 17 и 23 ноември. Заповядайте!
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *