Да си поговорим за „Под игото”…

|
Част от инициативата на БНТ „Голямото четене” е организирането на дебати „за” и „против” дванадесетте номинирани книги. На 27 януари дискусията бе за романа „Под игото”, а опоненти в спора бяха Тони Николов и Петър Волгин.
Трудно е да се каже дали излъченият от „Голямото четене” роман победител ще бъде „любимата книга на българина”, както твърдят организаторите. Трудно е да се каже дали българинът може и трябва да има една-единствена любима книга. Трудно е да се каже дали подобна дискусия може да промени мнението на когото и да било относно любимо или нелюбимо произведение, особено когато става въпрос за книга като „Под игото”. Но млъкни, сърце! Нека слушаме внимателно.
От самото начало си личеше, че нещата не вървят по план. Като се започне с това, че поради липса на пространство в книжарница „Хеликон” част от публиката се бе разположила по пода и стълбищата, мине се през неволите на оператор, осветител и водещ, които непрекъснато сновяха насам-натам и се стигне до факта, че предварителният сценарий на модератора не можа да се изпълни, което той се постара да коригира с повтаряне на репликата „аз очаквах, че нещата ще се развият по друг начин” и опит да направи зрелищна дискусията, която по правило е статична.
Но събеседниците като две достатъчно интелигентни и ерудирани личности успяха да представят и защитят своите тези, независимо от мъничките неуредици. Трудно е да се води спор за книга като „Под игото” – почти всичко възможно вече е казано. Това пък, което не е казано, малко хора смеят да го заявят, за да не посегнат на националната светиня. В този смисъл представянето на Тони Николов беше впечатляващо. Той трябваше да защитава книгата, но направи това не с думите, които всички сме чували, не с патетиката на изпразнените от съдържание призиви и не с аргумента „Ами защото така!”. Напротив, той опита да разгледа книгата отвъд клишето, отвъд гордостта, която всеки българин изпитва от тази книга. Самият той сподели, че романът е много повече изучаван, анализиран и обсъждан, отколкото четен. Трудно е да осмислиш неговата стойност – художествена, историческа и национална, когато този текст е определен като велик и си принуден да го възприемаш като такъв, без да е нужно да си отговаряш на въпроса „защо”. В този смисъл Ирина Недева каза нещо много показателно: че повечето българи се срамуват от това да не се гордеят с роман като „Под игото”.
По-голямата част от публиката обаче сякаш не беше на това мнение. Хора говориха пламенно, с любов и сълзи на очи за „Под игото” – без да осъзнават какво прави тази книга велика, без да могат да обяснят защо именно нея смятаме за емблематична за българския народ, и без да приведат каквито и да било аргументи в полза на твърденията си. Може би е уместно да се отбележи, че повечето присъстващи бяха с възраст над средната и именно те бяха забравили да изключат мобилните си телефони.
Тезата на Петър Волгин беше, че „Под игото” не е на нивото на европейската и световна литература от края на XIX век. Той отбеляза, че на книгата й липсва дълговечност, онзи елемент, който да я направи интересна и актуална и днес, каквито например са текстовете на Шекспир. Това твърдение обаче не обяснява защо романът успя да влезе в дванадесетте най-обичани според класацията книги и защо все още е символ на българското битие. Подкрепа на тази теза на Волгин беше и мнението му, че „Под игото” е клише, че не надскача „елементарното патриотарско възприемане на света”. Той заяви, че, подкрепяйки книгата, се ограничаваме с погледа в миналото и не можем да оценим по-съвременната българска и световна литература.
Събеседниците се опитаха да видят днешния български народ в различни моменти от книгата – постановката на „Многострадална Геновева”, пиянството на един народ, лудия, доносника... А мнението на модератора Йордан Ефтимов бе, че Вазов е блестящ комедиен и пародиен автор.
Ако книга, която е представителна за целия български народ, е комедия и пародия, то какъв ли е самият народ?
 

Десислава Гичева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *