Два модерни европейски романа

|
Двете нови заглавия в поредицата „Модерна европейска проза” на издателство „Ерго”, и двете удостоени с Награда за литература на Европейския съюз 2009, от тази седмица могат да бъдат намерени в книжарниците.

Еманюел Пагано: „Юношите от пещерата“ (роман)

Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите.

Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „Маргьорит Юрсенар“, награда на региона Рон-Алп, предназначена да насърчава екранизацията на отличените романи), преведен досега на немски и испански, романът е своеобразна, пропита от поезия алегория в проза на екзистенциалната драма на съвременния човек.

Еманюел Пагано (р. 1969 в Родез, Южна Франция) следва пластично изкуство и завършва магистратура по кинематография в Париж. Специализира в областта на историята на кинематографията. От 1997 се занимава с преподаване на пластично изкуство. Твърди, че пише отпреди да чете. Първият й роман „За да бъда у дома си“ излиза през 2002 г., вторият, „Не пред хората“ (2004), е преработка на ръкопис от юношеските й години. Придобива известност с „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (2007), издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За последния получава и Награда за литература на Европейския съюз (2009). Главните теми в творчеството й са тялото, в неговите екстремни състояния (инвалидност, сексуалност, бременност), и природата, в постоянна осмоза с хората. В творчеството й изобилстват автобиографичните елементи.

„Проходите, гледани отвисоко, изглеждат странно. Застудя и цялата влага, надигнала се от реката, през нощта е станала на белеещ при изгрева скреж. Ще речеш, че скрежът е заклещен, с ясни граници. Спира по средата, на височината на пътя, слиза от всяка страна към реката, без да достига горния край на скалите. Можем да потопим очи в бялото, да ги вдигнем тъмносиви, но светлината отново завладява погледа ни. Това е нашето начало на учебната година, нашата земя, в черно и бяло, и сиво.
Често съм опитвала да се оставям да бъда обладавана като момче, защото обичам мъжете, но тогава усещам голям студ. Смразен и смразена бях. Разкъсана – сигурно, с лека болка, но преди всичко изстудена, стегната, толкова силно вледенена, на много пластове сякаш от дъното на мен самата, а, да, както потокът под пещерите преди две години. Водата постепенно замръзваше, все по-надълбоко, и течението й се сковаваше, докато ледът превзе и въртопа на дъното. И така се образуваха последователни и неравномерни слоеве от неподвижни вълни.”

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

Превод от френски Юлиан Жилиев
Художник Владимир Венчарски
200 стр., цена 13,00 лв.

Даниеле дел Джудиче: „Подвижен хоризонт” (роман)

През 1990 г. Даниеле дел Джудиче предприема дълга антарктическа експедиция. Разказвайки собствените си преживявания, той си припомня и бележките на други полярни пътешественици като Скот, Амундсен, Дьо Гомери, много от които изчезват или никога не стават известни. Претърпяват корабокрушения, засядат за месеци сред ледовете или са подложени на други изпитания. Отчаянието им има почти физически измерения, блуждае между куража и фатализма, достига или прехвърля ръба на лудостта. Дел Джудиче тръгва от Сантяго и продължава на юг през Пунта Аренас към необятната Антарктида. Картинността на разказа не възпрепятства неговата динамика, но преодоляването на географските пространства се оказва само първата стъпка. Сред равнините, хребетите и ледовете на далечния Юг се откриват пространствата на паметта – спомените за минали обитатели и изследователи. Гласът на автора ги пробужда и ги връща в настоящето, с изненадваща вещина се ориентира в тяхното провиденческо многогласие, през праговете на знанията и историите им, чрез перспективата на един „подвижен хоризонт”.

Италианският писател Даниеле дел Джудиче (р. 1949, Рим) се е занимавал с театър, изявявал се е като литературен критик и есеист, бил е пилот и пътешественик, участвал е в научни проекти. Още от първия му роман, „Стадионът „Уимбълдън” (1983), филмиран през 2001 г., личат широтата на жизнения му опит, знанията и възгледите му. Литературните му интереси са най-разнородни – пише есета както за С. Цвайг и З. Фройд, така и за Р. Л. Стивънсън. Влиянието на Итало Калвино е осезаемо в творчеството му, но това не пречи Дел Джудиче да се смята за един от най-оригиналните съвременни италиански автори. Прецизността на изказа и спецификата на вижданията му за свободата на личността, за сблъсъка между човека и модерните технологии, за съприкосновението на съвременните митове и реалността придават особена актуалност на творчеството му, отличено неведнъж в родината, а през 2009 г. за романа си „Подвижен хоризонт” получава и престижната Награда за литература на Европейския съюз. Живее във Венеция, където преподава драматургия.

„За целия този лед и за това, какво навярно има под него, ми разправи надълго и широко Кси Жицу, китайският учен; каза ми как едновременно с геологията би могла да се възпроизведе и историята, пласт след пласт, и да се разбере какво се е случило през последната ледникова епоха; и как мислят през следващото десетилетие да пробият с термична сонда ледената шапка така, че да стигнат дълбоко в ледовете, на четири хиляди метра, петстотин хиляди години назад във времето. Описа ми каква е невидимата форма на тази земя, скрита под дюни, снежни куполи, пукнатини, с помощта на радиоехо са очертали карти, имаше дори изображения: континент, голям колкото Америка, с донякъде планински релеф, с долини и хълмове, а също архипелаг от острови, които не са замръзнали в плътен блок. Били проучени и айсбергите, които всяка година се откъсват от Антарктида. С помощта на сателитите и движенията на въздушните потоци опознали пътищата на морските течения, времето и начина на топене на ледовете и как сухоземната площ на континента е много по-малка от онази, скрита под водата.”

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз

Превод от италиански Таня Кольовска

Художник Калина Димова
160 стр., цена 12,00 лв.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *