Две театрални постановки в Националния студентски дом

|
Неделният ден на 30 май в Студентския дом се случиха две много интересни театрални събития, част от Дните на студентската култура.
Първото представление беше "Хапки от реалността" - етюдни откъси в изпълнение на студенти специалност "Актьорско майсторство" при Педагогическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Ръководител на студентите е проф. Атанас Атанасов. За съжаление, изпуснах първите етюди, но веднага щом влязох в залата съжалих за закъснението си. Студентите демонстрираха много добра игра, свободно държане на сцената, увереност, скечовете бяха в повечето случаи весели и успяха да увлекат публиката в препълнената зала.
Сцена от Този път кой съм. Снимка © Мартин МитовВторото представление беше на студентите от Театър-студия "Студентина". Артистите и Костадин Бонев, режисьор, изненадаха публиката с различно от обявеното представление. Бяхме свидетели на предпремиерно изпълнение на части от пиесата "Този път кой съм". Спектакълът е една компилация по текстове на Ева Енслър, Уди Алън, Пол Остър и Мартин Карбовски, и макар това да звучи еклетично, и въпреки, че видяхме само откъси, струва ми се, че екипът е успял да постигне удивително единство в изпълнението. Има за какво да се захване един театрален критик, но все пак това е все още репетиран спектакъл, актьорите продължават да работят по пиесата. Премиерата се очаква наесен и след това, което видях, я очаквам с нетърпение.
Сцена от Този път кой съм - трима студенти пушат на сцената. Снимка © Мартин Митов 
Ще си позволя в края да вмъкна малко размисли за нещо, които наблюдавах и в двете постановки - пушенето на сцената. И двата състава пушиха на сцената и то не една или две цигари. От една страна, не е далечно минало пожарът, който изгори част от Младежкия театър. От друга страна, на фона на забраните за реклами на алкохол и цигари, минали скоро и в Закона за здравето, малко странно ми е защо да не могат медиите да рекламират цигари и спиртни напитки, а културните институции да могат? Как да убедим децата, че тютюнопушенето е вредно, когато виждат героите на сцената или по филмите как пушат? При това в затворено помещение, пред публика... Защо в телевизионна реклама да не мога да виждам запалена цигара или бутилка ракия, а във филм или театрална постановка може? Или изкуството трябва да стои далеч от обществните проблеми?
Не са ми ясни тези неща. А явно и на депутатите, приели странният член 56 в здравния закон, не са ясни. Едно поне е сигурно - че депутатите гледат реклама по телевизията и тя ги дразни. Но на театър очевидно не ходят...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *