Дебютната книга на Алекс Томов

|
На 8 октомври Алекс Томов представи дебютната си книга - сборникът разкази „Напускам, ангелът ми хранител е пиян” в Столична библиотека. В уютната зала "Надежда" авторът представи книгата, издание на "Жанет 45", а откъси чете актьорът Валентин Ганев.
Алекс Томов е роден 1983 г. в София. Завършва „Връзки с обществеността" в Софийския университет. Две години работи в неправителствения сектор като PR-експерт. Попрището му в момента е журналистиката.

Занимава се с фотография и музика. Писателското начало се появява именно с писането на песни. Пише и разкази, и поеми.

Публикувал е в „Thieves Jargon", „Word Riot" и „Капитал LIGHT".

Алекс Терзийски споделя за книгата си:

„...В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса.

Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното звучене на панаирджийска латерна в дует с арфа. Исках да постигна музикалното звучене на Том Уейтс, който умее със съдрания си глас, използвайки разстроени инструменти, да създаде емоционална музика, макар и невинаги музикално вярна. Това планирах като емоционален фон на самите истории. Те, разбира се, на места се разминават – тонът и фактологията, но и това беше с цел – исках да звучи като разказ на дете. Децата успяват да разкажат най-сериозната история с невероятна незаинтересованост и някак между другото, а това, което споделят, кара косите на възрастните да настръхват. Те могат да разкажат по най-сериозния начин нещо, което съществува само в техния детски свят и е незначително, но за тях е всичко, най-важно и единствено.

Като финал – иска ми се да рискувам със собствен звук. Той е блус – неравен ритъм и нагорещен въздух, черно-бяла снимка на клоунско лице.“


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *