Джаз дивата Ди Ди Бриджуотър покори зала 1 на НДК на 28 март

|
Организацията на концерта бе много добра, пубиката – многобройна, тази вечер сякаш във въздуха витаеше усещането за предстояща спокойна джаз вечер, само че това не се случи.
Защото нито Ди Ди, нито изумителното й комбо се задоволиха само с джаза. Коктейлът - силен, но умело балансиран и по френски префинен - от музика, който те представиха пред нас в последвалите два часа, разби на пух и прах утвърдените за джаз концерт клишета.
Това е повече от обнадеждаващо – мастити и доказали се на много поприща джаз артисти като родената на 27.05.1950 в Мемфис Мадам Бриджуотър, се променят постоянно, търсят актуално, интересно и нестандартно звучене, вместо да се излежават в меката постеля на маститите и доказали се джаз традиции.
Няколко думи за Ди Ди: Родила се Ди Ди Гарет в семейство на музиканти, омъжила се за тромпетиста Сесил Бриджуотър през 70’, певица в оркестъра на Тад Джоунс и Мел Люис, тя заминава за Франция през 80-те, където взима участие в мюзикъла “Лейди Дей” по Европейските джаз фестивали. Това й носи голяма популярност в Европа, а албумите-трибюти към легендарния пианист Хорас Силвър (1995) и към Елла Фицджералд (1997, носител на Грами), я утвърждават като една от най-добрите джаз певици на нейното поколение.
В последния си албум “J` ai deux amours”, Ди Ди отново отдава почит, но този път не на велик артист, а на една особена и много обичана от нея музика, важна част от минало й – френския шансон.
Само че това, което изпя пред нас тази вечер бе много повече от френски шансон – бе музикална феерия, завихряща джаз, фънк, соул, блус, още нещо, дори фюжън-танго, прошепната на френски. Звукът бе прекрасен – много важно за джаз концерт.
Тук е време да споменем изумителните музиканти, свирещи с Ди Ди в албума и концерта. Те са и автори на аранжиментите на всички шансони и без съмнение са ги претворили в други песни.
На първо място китаристът Луи Винсберг. Виртуоз и безкрайно интелигентен изпълнител с особено въображение, той нарисува музиката с китарата си, добавяйки щрихи и силни тонове с еднаква лекота. Цар на ефектите, той ту караше китарата да звучи като флейта, ту отнесена и с много дилей за пространство, подобно Джон МакЛийн.
Басистът Айра Коулман – неспокоен и търсещ, способен да сдържи ритъма с тежки стъпки и в миг да отпочне отворена импровизация. Дуетът му с Луи Винсберг бе впечатляващо музикално пътуване, което не сме свикнали да чуваме по вокални джаз концерти.
Майсторът на Конгите, тимбалите, пандейро, перкусии, чекере, бомбо, кахон, сабар – португалецът Минино Гарай (същински Айрто Морейра) внасяше колорит както с пищния си инструментариум и умение, така и с чувството си за хумор.
Акорденонистът Марк Бертомю, направи една съвършена фънк (!!) импровизация на акордеона си, на която аз не спрях да подскачам на стола си.
Ди Ди изпя най-известните шансони редувайки френски и английски текст, но все едно слушахме нови песни. И по-добре – La vie en rose, Les feuilles mortes, La belle vie, Avec le temps...
Макар и по моему не най-техничната джаз вокалистка в света, Ди Ди впечатли всички със сърцатите си изпълнения, неподправена емоция, спечели безусловно цялата публика с шеговитото си флиртуване и думите на български, които бе научила специално за нас. Тя е прекрасен артист с бляскаво сценично поведение.
Джаз дамата завърши вечерта с акапелно “Amazing grace”, поклон и “Обичам Ви”.
Ние също, Ди Ди. Благодаря.
Благодарим и на Джаз Плюс за тази прекрасна вечер.
 

Борис Жеков



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *