Джаз приказката продължава в Банско

|
През втората джаз вечер в Банско сцената бе заемана на три пъти от формации с по трима души. Това струпване на щастливото магическо число, точно като в приказките, явно създаде достатъчно положителна енергия, за да осуети кроежите на времето, планирало да поохлади страстите.
Както и през първата вечер, площадът отново бе пълен и жители и гости на града се насладиха на изпълнението на триото на Мачей Шикала. Поляците майсторски поднесоха стандарти и авторски парчета, зареждайки с много настроение всеки, надал любопитно ухо.
След това устремно начало сцената бе предоставена на френската формация с български лидер – пианистът Марио Станчев е добре познат на публиката в Банско. В компанията на Дидие дел Агила (контрабас) и Ролан Мерлинк (ударни), Марио разгърна таланта и вдъхновението си, както и възможностите на рояла, за да отпразнува подобаващо двоен юбилей - 30 години от емиграцията си във Франция и 60-и рожден ден. Музика със зряла красота, с извечна жизненост и притегателна сила струеше и не се уплаши дори от ръсналия дъждец. Всъщност такива музиканти могат да накарат дори заядливия дъжд, прогонил част от публиката, да участва в голямото чудо на музиката, дори без да прибягват до поизтъркания лозунг „Назад към природата” (ако приемем дъжда за нейно олицетворение).
Затова и някак плавно вечерта се преля в появяването на японката Кейко Борьесон, довела със себе си не само неспиращата се пред години и възраст сила на музиката, а и женската сила на природата, въплътени в идеите на формация „УомаДжаз”. Пианистката обясни на пресконференцията по-рано през деня, че идва с мисията да представи женския джаз от цял свят. Помагаха й Силвия Болонези – контрабас, и танцьорката Акай Ломбардо. Заразително енергична, завладяващо различна и обезоръжаващо усмихната, Кейко се впиваше в пианото, в публиката, в посланието, после сякаш политаше и оставяше с нея да полетят и звуците, и сцената, и хората; беше многолика, многопластова и много силна, беше класика и джаз, традиция и съвремие, беше талант и воля в тяло, толкова крехко и толкова жилаво като музиката, която създава. „Кама деге” - искаше тя да чуе от публиката, рефрен на суахили от песен, която изпълни за пръв път. Думите, в превод „летящото момиче”, бяха послание за мечтите, които те карат да летиш, дори и да нямаш криле. Простичко, мъдро и красиво. Изтъркано? Не повече от самия живот. Кейко долетя на своите великолепни пъстри музикални криле, омагьоса късчето свят около себе си и в полунощ отлетя. Точно като в приказките.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *