“Джипси Кингс фемили” – фиестата продължава

|
Това, което разбраха всички в Зала 1 на НДК в петъчната вечер на 5 септември, бе, че "наследството" на “Джипси Кингс” е в добри ръце.
Когато "батковците" са оставили нещата под контрола на Марио Рейас (за когото самият Пако Де Лусия е казал, че става за тая работа - китарата и семейната реликва - фламенкото, когато Антонио е бил още хлапе) и компания (все хора от семейството и други "просто" добри музиканти), е повече от разбираемо защо пълната Зала 1 пя и танцува с такова удоволствие повече от два часа в една фиеста, дирижирана умело от "Джипси Кингс фемили". Това не бяха “Джипси Кингс”, които познаваме - от оригиналния състав на сцената не присъстваше нито един. Но Марио, с каубойската си шапка, сякаш ни подсказваше кой е новият шеф на "Оркестъра", който отдавна си има име. Наред със него още девет "джипсита", както се наричаха помежду си, представиха най-големите хитове и други не по-лоши парчета от дискографията на "Семейството". За мен е малко непонятно защо все пак не чухме "Hotel California", но може би затова си има логично обяснение (което ми е неизвестно).
Освен перфектните изпълнения на потомствените майстори, всеки на точното място и с необходимата доза артистизъм във всеки момент от концерта, акцентите на вечерта бяха: На първо място - младежът, който излезе на сцената малко изневиделица и обяви по един от микрофоните, че благодари на “Джипси Кингс” за това, че са му предоставили възможността със следващата песен да поздрави своята приятелка, която трябваше да излезе на сцената. Секунди по-късно всички в залата разбраха, че става дума за предложение за брак. Беше толкова красиво, когато пред погледа и с благословията на "Джипситата" (които предварително знаеха какво ще се случи), както и пред всички зрители, момчето коленичи пред своето момиче и й поднесе пръстена. И после песента за тях... Семейството, както казват, е най-важно за циганите. Лично за мен това беше повече от символ и направи вечерта още по-специална.
Друго, което задължително трябва да се отбележи - почти перфектния саунд, усещането за уникалност на концерта, сърдечния контакт с публиката, чудесния инструментален вариант на "Fragile" на Стинг, изпълнен от "шефа" Марио, който се оказа голям почитател на англичанина. Без сляпо придържане към оригинала - великолепна интерпретация, не толкова с многото "майсторлък" на фламенко - китарата, колкото с чувството във всеки изсвирен тон. Истинска импровизация по темата. "Свирачите" са много, но музикантите - не чак толкова. Всъщност не показваха ли точно това “Джипси Кингс” през годините на своята кариера? Улични музиканти, които при щастливо стечение на обстоятелствата и с много талант в интерпретацията на популярни мелодии стигнаха до голямата сцена и успеха.
За финал - задължителните два биса, българските танцьорки от публиката на сцената, поканени от "оркестъра". Освен петимата китаристи, които са същевременно и певци и си поделяха вокалните партии, трябва да обърнем внимание, разбира се, и на танцьорката..., както и на перфектната ритъм секция: барабани, бас, перкусии. И на последно място клавишните. Все момчета от "Клана" с изключение на перкусиониста (от африкански произход).
Фламенко - румбата на “Джипси Кингс” продължава. Оле! И - браво!
 

Николай Петров



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *