Джон Андерсън – аура музика

|
Фронтменът на легендарната прогресив рок група „Йес” Джон Андерсън погали душите на родните меломани на 14 ноември в столичната зала Универсиада. Концертът бе в рамките на фестивала „Мюзик Джем”, организиран от „София Мюзик Ентърпрайсиз”.
Джон излезе на сцената соло, само с три инструмента – акустична китара, синтезатор и миди- китара, но това бе напълно достатъчно за този изискан, интимен сет, изсвирен сякаш пред приятели от непринудения малък човек с голямата дарба.
Въоръжен с непокътнатия от годините легендарен глас, подобен на елфически хор и акомпанимента на китарата си, Джон нарисува пред публиката картини на музикален разкош. Хитове на Йес, собствени композиции и пиеси от съвместните му албуми с Вангелис, всички представени с очарователна топлота и майсторско пеене. Андерсън възпяваше любовта, мира и щедростта и всички му вярваха.
Прави впечатление, че на 63 години големият артист е в мир със себе си и света, което прави посланието му още по-правдиво и затрогващо. Извисеният му, възхитителен вокал звучеше безукорно и грабващо сред скромния инструментариум, точно както и сред пищната виртуозност на Йес. Това все пак бе Андерсън соло – концерт, сякаш двучасова мантра, обагрена с цялата палитра на музикалната наслада.
Рециталът протече без нито един слаб момент – Йон пееше с дарена свише лекота, майтапеше се със привидната си „несръчност на китарата”. Постоянно усмихнат, той показа обич и уважение към своята публика, която не се поколеба да му отвърне със същото.
Любимите песни на Йес – Long distance runaround, откъс от And you and I”, „Yours is no disgrace” бяха приети с овации, а на „реге” варианта на “Time and a word” цялата оркестрина припяваше усърдно.
Най-впечатляващ бе хитът „Owner of a lonely heart”, на който Андерсън просто пя в дует с цялата публика, a вълшебната „Italian song” на Вангелис ни пренесе за момент в красиви далечни земи.
На финалната песен “Roundabout” Андерсън се пошегува:
„Това всъщност е моят бис. Обикновено слизам от сцената и се качвам, но сега... така и така съм си тук...”
Така беше. Бихме предпочели въобще да не бе слизал от сцената, защото можехме да прекараме цялата нощ с вълшебните му сънища.
Спиритичен, ангелоглас и безкрайно топъл човек, Джон Андерсън предложи на всички нас незабравима среща и много, много добро чувство.
Какво повече?


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *