Джон Лорд в Пловдив – още едно хубаво нещо

|
Или още една сбъдната мечта – за мнозина. Поне толкова, колкото побира Античният театър в Пловдив.

На 1 септември с изпълнението на Джон Лорд - емблематичният клавирист на „Дийп Пърпъл” - се откри традиционният Есенен салон на изкуствата. Пловдивчани и гости на града, както сме свикнали да казваме, бяха изпълнили до краен предел Античния театър - разпродадени бяха и билетите за правостоящи.
В концерта взеха участие Пловдивската филхармония с диригент Найден Тодоров и Венко Поромански (барабани), Ивайло Звездомиров (бас) и Дарин Василев (китара). Музикантите от Пловдивската филхармония се представиха чудесно - от месеци те репетират почти ежедневно за събитието - и бяха поздравени лично от маестро Лорд. Суперлативи могат да се кажат и за "бенда" - дори и някой преди концерта да е имал предразсъдъци относно момчетата от група "Те" или уменията на китариста, тези предразсъдъци бяха разбити на пух и прах от брилянтното изпълнение.
Вокалите бяха поверени на Дуги Уайт и Кася Уазка.
Концертът бе разделен на две части. В първата чухме целият "Concerto for Group and Orchestra", композиран от Джон Лорд и издаден като албум преди 40 години - през 1969 г. Едва ли е нужно да се описват характеристиките на всяка от трите части или влиянието и значението на този албум за рок музиката изобщо - интернет е пълен с информация, услужливо намирана от Гугъл. Това, което не може да се намери там, е уникалното усещане да се чуе този концерт на живо, атмосферата на брилянтното изпълнение, на чудесния звук, на осезаемия диалог-спор-единство между групата и оркестъра.
След 20-минутна пауза музикантите се завърнаха на сцената, за да започнат втората част, в която прозвучаха предимно композиции от соловата работа на Джон Лорд - "The Sun Will Shine Again", "Sarabande", "Gigue", "Sunrise", "Pictured Within", "The Telemann Experiment", "Wait a While". Пърпълските парчета образуваха своеобразна рамка на тази част, започнала с "Pictures of Home" от албума "Machine Head" (1972), и завършила с биса от неувяхващите "Soldier of Fortune" и "Child in Time".
Трудно е да се опише този концерт, който оставя трайни следи в неуловимото - в сърцето и душата. Чудесна организация, звук и атмосфера. Приказното благородно излъчване на Джон Лорд, пускащ тънки шегички между песните, вихрещ се като рок магьосник зад своя "Хамънд" или свещенодействащ зад достолепния роял "Блютнер". Притихналата публика, аплодиращата публика, екзалтираната публика.
Няма и нужда от много думи. Важното е, че се случи чудото на музиката, магия от първата до последната нота. Отвъд всякакви категории, класации и технически подробности, това е, което нарежда вечерта на първия есенен месец сред претендентите за титлата "най-добър концерт на годината".


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *