Джу: Изкуството да живееш? Не трябва да се пестиш!

|
„Джу или изкуството да се живее“. За поколението, родено през 70-те, или малко по-късно, имената Дончо и Юлия Папазови не говорят нищо. Малко хора от младото поколение, поколението на несбъдналите се обществени проекти, както би се изразил Мартин Карбовски, помнят репортажите от БНТ за околосветското пътешествие на една яхта, на полубата, на която едно семейство е прекарало 777 дни от живота си.
След премиерата на филма „Джу или изкуството да се живее“ в Дома на киното, за част от младата публика не остана никакво съмнение, че сме изгубили или пропуснали част от времето, в което сме се родили или в което живеем. Филмът, с автор Детелина Барутчиева и режисьор Здравко Драгнев, връща във време, за което все още и за съжаление, се знае прекалено малко.
Върху черно-бяла лента са запечатани кадри от манифестации, кадри от митинги, кадри от несъществуващия вече в центъра на София мавзолей, кадри от разбиващи се в брега вълни, от 8-баловото вълнението на океана... Кадри от историята на СДС, от синьото време, от червеното време и кадри от живота на една жена, за която политологът Иван Кръстев казва „тя постигаше всичко с лекота“.
Киносалонът бе препълнен, което напоследък рядко може да се види на премиера на български филм. А това несъмнено значи, че българската публика има глад за кино или рецепта за „изкуството да се живее“. За онези, които не желаят да знаят нищо за времето, в което се зараждаше демокрацията, за времето на президента Желю Желев или за чучелата, които студенти от тогавашния ВИТИЗ издигаха на площадите, ще допълня само, че Юлия Папазова е прекосила със спасителна лодка две морета и два океана. Тя и е един от хората, по чиято идея експрезидентът Желев се явява на предварителни, вътрешни избори, в които губи надпреварата с Петър Стоянов. Години по-късно наблюдатели от политическите среди ще нарекат тази идея „постижение на демокрацията“.
Въпреки леко сантименталните нотки, отпечатани на лентата, филмът си заслужава да бъде видян. А за човека Джу, която авторите (нe)описват, непремерени думи биха звучали кощунствено.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *