|
След премиерата на филма „Джу или изкуството да се живее“ в Дома на киното, за част от младата публика не остана никакво съмнение, че сме изгубили или пропуснали част от времето, в което сме се родили или в което живеем. Филмът, с автор Детелина Барутчиева и режисьор Здравко Драгнев, връща във време, за което все още и за съжаление, се знае прекалено малко.
Върху черно-бяла лента са запечатани кадри от манифестации, кадри от митинги, кадри от несъществуващия вече в центъра на София мавзолей, кадри от разбиващи се в брега вълни, от 8-баловото вълнението на океана... Кадри от историята на СДС, от синьото време, от червеното време и кадри от живота на една жена, за която политологът Иван Кръстев казва „тя постигаше всичко с лекота“.
Киносалонът бе препълнен, което напоследък рядко може да се види на премиера на български филм. А това несъмнено значи, че българската публика има глад за кино или рецепта за „изкуството да се живее“. За онези, които не желаят да знаят нищо за времето, в което се зараждаше демокрацията, за времето на президента Желю Желев или за чучелата, които студенти от тогавашния ВИТИЗ издигаха на площадите, ще допълня само, че Юлия Папазова е прекосила със спасителна лодка две морета и два океана. Тя и е един от хората, по чиято идея експрезидентът Желев се явява на предварителни, вътрешни избори, в които губи надпреварата с Петър Стоянов. Години по-късно наблюдатели от политическите среди ще нарекат тази идея „постижение на демокрацията“.
Въпреки леко сантименталните нотки, отпечатани на лентата, филмът си заслужава да бъде видян. А за човека Джу, която авторите (нe)описват, непремерени думи биха звучали кощунствено.
