Диханието на душата

|

Димитър Христов, "Сърдечен ритъм", ИК “Христо Ботев” С. 2006


 
Човешкият живот е моделиран от природни и социални закони, неговата най-съществена органика се свързва с любовта, а душата скрепява духа така, както тялото - сърдечния ритъм.
„Сърдечен ритъм” е най-новата поетична книга на Димитър Христов. Този поет отстоява творческото си кредо да бъде описател на душевни състояния не като ирационални илюзии, а чрез материализирани чувства с плът и дух, с пластика и възвишена сакралност. Тази книга бихме могли да наречем път към невъзможни илюзии и възможни преживявания в нашата пространствена реалност. Димитър Христов открехва плаща от натрупана болка и пред нас възникват обагрените с нежна тоналност силуети на красавици, превърнати от съдбата в нейни робини. Към тяхната сияйна крехкост поетът обръща своите сетива, рисува копнежите и терзанията си с искреността на родения поет:
Горчи кафето, въздухът е сладък,
Телата ни намират обща линия, -
в хармонията има безпорядък,
а някой лудостта ни пак проклина...
        „Хармония”
 
Стихосбирката „Сърдечен ритъм” е изградена от два цикъла, всеки със свое интонационно звучене. Творбите звучат цялостно и спонтанно, в тях чувството не е замъглено от самоцелни символи, а се характеризира с конкретизацията на общото, което дава на стиха достатъчна сила, за да заживее със спомените на читателя. Градът за Димитър Христов е метафора на алиенацията, присъда за самотните души:
Колко много самотни хора
има в громния град.
Те вървят през гъмжилото, гордо
влачат своя душевен глад...
        “Стрес”
 
Но градът е пристанище за любовта, чрез което обикновеният и непокварен човек материализира мечтите си. Градът е безсърдечен, но в него живее любимият човек, за да обагри и осмисли битието ни.
Когато човек достигне до определена възраст, за да прави преоценка на преживяното, неминуемо пред същността му се изправя онова, което все още не е достигнато. То не е недостижимо и изглежда по-реално от всякога. Тогава точно е нужна преданата и непокварена обич, за да улесни пътя, осмислящ усилията. Такива размисли събуди в мен прочита на тази емблематична книга, която с дълбоката си метафоричност напомня, че сърдечният ритъм е диханието на душата и непреводимата азбука на нашата чувственост. Димитър Христов е разбрал, че предвидимото спокойствие наранява смъртоносно любовта, а житейската подреденост заслепява усилията ни да бъдем създатели на словесни пейзажи. Поезията започва там, където свършва спокойствието. Такова е посланието на „Сърдечен ритъм”и в частност на стихотворението “Посвещение”:
Ти влизаш и започваш да подреждаш,
но знаеш ли как мил е безпорядъка,
от който постоянно ме лишаваш?
Ти слагаш ред, на който аз съм чужд,
сред който място свое не намирам...
Мотивите в книгата са наследили смислово теми от предишни поетични сборници на Димитър Христов и особено от стихосбирката му „Балада за любовта”, вече преведена и издадена в Русия, Македония, Сърбия и Албания. Той е носител на престижни литературни награди, неговото име се нарежда сред най-талантливите имена на съвременни български поети. Доказал на дело и с творчеството си своята родова принадлежност, в сферата на интимната лирика Димитър Христов постига невероятна дълбочина на емоциите, оживяла в цветни и живи картини, от които извира песнопение.
Обичта между мъжа и жената е централна тема не само за българската лирика. Обичта е истинското име на живота, тя притежава особеността да превъзмогва бездни и прегради. Индивидуалността на това тайнствено чувство го прави едновременно привлекателно и опасно. Димитър Христов създава любовни словесни пейзажи с финеса на таланта си и те пречистват уморените ни сетива, подготвят ни за сблъсъка с грижите, които често пъти са по-силни от възможността за съпротива. Поетът ни подготвя за това и предупреждава, че битието не е само страдание, че съществуват тайните на любовната магия и всеки от нас е достоен да ги докосне, стига да намери най-верния път към тях.. А възхитителното е, че стихосбирката „Сърдечен ритъм” сочи възможности към осъществяването на това тайнство, достижимо единствено за силните натури.Като чувственост в книгата доминира верността – тази вече забравена дума, но важна за безсмъртието на обичта. Стихотворението “Навик” е апотеоз на такава трагична и неизчезваща любов:
Младата вдовица се разхожда
в сенките на старата градина.
Хладната й лебедова кожа
диша плавно с бръчици копринени...
Сепва се жената и припряно
хуква към дома с очи тревожни.
(Хуква, но мъжът й там го няма.)
Тя за него масата ще сложи.
 
Не бих се наел да откроявам запомнящите се стихове в тази книга, защото съм сигурен, че всеки, който я съпреживее, ще намери своите “най-любими”. Лишени от сантименталност, но преливащи от емоция, стиховете на “Сърдечен ритъм” са необходими за нашето душевно равновесие и като утехата, че добротата не живее само в приказките.
 

Боян Ангелов


 

Стихосбирката „Сърдечен ритъм” можете да закупите от книжарница Български книжици!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *