
Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.
Рубриката Рефлексии
се подпомага от Национален фонд Култура!
Второ издание на Дни на българската култура се провежда от 11 ноември в Лондон.
Проектът е иницииран от Иво Върбанов българин, пианист и преподавател, който живее в Лондон.
Идеята се роди преди три години след разговори с посланика Валентин Добрев. Проектът се финансира от българските министерства на външните работи и на културата. Второто издание започна с филмова седмица, която представя и по-стари еталонни филми, и дебютни български филми.
Планиран е концерт на джазовата формация Акустична версия и поредица от куклени спектакли в учебни заведения.
Интерес предизвиква проектът България в 100 книги. В него представяме книги и на български, и на английски език. На английски показваме книгата на Алеко Константинов До Чикаго и назад и книга на младия автор Георги Господинов. Търсим при изявите повече английска публика, а не носталгията от българските емигранти, каза в предаването Блиц на Георги Коритаров по радио Нова Европа Иво Върбанов.
Романът Елада Пиньо и времето на Керана Ангелова е една от българските книги, които участват в тематичната експозиция на българската книга в рамките на Дните на българската култура. С авторката разговаря Георги Коритаров. Ето стенограмата на този разговор, направена от Румяна Емануилиду:
Г. Коритаров Романът Елада Пиньо и времето не може да се преразкаже, но горещо може да се препоръча да бъде прочетен. Той е една много сложна метафора и преплитане на пластове от времето, спомените и идентичностите ни. Ако трябва да се търси някаква аналогия, той е по-скоро близък до течението магически реализъм, което е известно в латино-американската литература, близък до романите на Изабел Алиенде. Това ли е внушението? Има ли нещо, което е съзнателно търсено или говорим за български корени на магическия реализъм, г-жо Ангелова?
К. Ангелова Аз мисля, че писането само ме намери, романът сам ме намери и корените му наистина са български, защото магическото съществува в най-гениалното творение на българския народ фолклора.
Г. Коритаров Всъщност нужно ли ви беше до такава степен познаване на българския фолклор, че писането да ви намери само?
К. Ангелова Мисля, че не. Някъде периферно, дълбоко, подсъзнателно във всички нас стои цялото познание, постигнато от българския гений. В течение на годините ние сме го изучавали не в училище, а с душите си.
Г. Коритаров Какво искахте да кажете с книгата си на българския читател и вече на читателя, който ще чете книгата ви, която е в Лондон?
К. Ангелова Честно ще ви призная, че не съм мислила за това, когато пишех.
Г. Коритаров Аз ви вярвам. Но след това прочетохте ли го?
К. Ангелова Да, прочетох го, няколко пъти си го прочетох. Писането при мен става особено, странно. Аз най-напред се чувствам в екстатично настроение, бих казала. А когато започне самото писане, то преминава дори в трансово състояние. Чували сте за нестинарките в моята родна Странджа нещо такова се получава. Най-напред приижда усещането за близко писане, което ме обсебва и тогава аз не мисля за нищо. Освен, че чувствам как сякаш цялото познание ми се дава изведнъж и аз трябва да уловя в реката на моето време, което тече в този момент там където миналото се случва в бъдещето трябва да уловя онова, което успея.
Г. Коритаров А какво означава миналото се случва в бъдещето това е една нишка, която присъства във вашия роман?
К. Ангелова Аз мисля, че в мен заговори родовата памет. Или генетична дори да я наречем. Когато някога моите баби се опитваха да ми разкажат за това, което им се е случило в Одринска Тракия, за трагичния път на преселението на част от народа, пък и преселението в рамките на един човек. Тогава аз не исках да ми разказват. Не съм се интересувала от това. И изведнъж в зряла възраст у мене проговори, в мен се отвори тая памет към моя род и това, което се е случило на тях, а съответно се случва и на мене и ще се случи в бъдещето и на моите деца.
Г. Коритаров Това ли е кръговратът?
К. Ангелова Това е.
Г. Коритаров А как се отвори?
К. Ангелова Внезапно. Аз съм написала друга една книга повестта Зана. В нея има кратък епизод за действителен случай. По пътя на преселението, при ултиматума на Младотурското правителство българите да се преселят в рамките на 24 часа към България, по този път са били изоставени около 160 деца пеленачета и на малко по-голяма възраст. В книгата аз разказвам за едно такова бебе. Минаха години и аз започнах да се питам какво може да му се случи на това изоставено дете. Могат да му се случат четири неща: или да се върнат и да го открият след време, когато е възможно, или детето да си остане в люлката и костиците му да си останат там, или да минат и да го намерят чужди хора, или пък както се случва магическото в българския фолклор кошута да го подои, да го спаси природата. Да го спаси великият космически майчин инстинкт, за който пиша в романа си. Общо взето, когато започнах да пиша романа Елада Пиньо и времето, започнах с това изоставено дете и на него му се случиха всичките тези неща в разбърканото минало, настояще, бъдеще време.
Г. Коритаров Не знам дали това е точно български вариант на магически реализъм, но във всички случаи е белетристика над времето и пространството, съединяваща миналото с бъдещето, някакви проекции на фантазии?
К. Ангелова Мисля, че да. Защото когато пиша, аз живея изключително в образи, които сътворявам. Това е един друг свят, който ме владее и аз го владея, сътворявайки го. И когато изляза от подобно състояние, изведнъж попадам в дълбоката кънтяща пустота на неписането, позната на всички пишещи хора. За мен писането е и живот, и спасение, и още много неща, които не мога да изрека с обикновени думи.
Г. Коритаров А какво е за вас присъствието на романа ви на Дните на българската култура в Лондон?
К. Ангелова Не съм мислила. Във всички случаи романът ми вече си има свой път. Това си е негова лична биография. Примерно това, че го забелязаха и наградите, които е получил, и участието му в подобни форуми в чужбина, това е негова лична биография. Аз не мога да кажа, наистина.
Г. Коритаров А какво иска да ни каже илюстрацията на корицата?
К. Ангелова На корицата е нарисувана една жена с криле. Искам да кажа, че корицата е реализирана от моята дъщеря Невена Ангелова, която завърши илюстрация в Художествената академия. Тя е постигнала точно магическото звучене на моите думи, илюстрирайки ги по този начин отваряйки път през миналото към бъдещето през тази светлееща в слънчево и в загадъчно врата към някакви други измерения.
Г. Коритаров Имате ли българска традиция жена-писател, която да ви е повлияла?
К. Ангелова Не мога да кажа, но на млади години четях много Блага Димитрова и нейните особено свежи нестандартни романи, както и поезията й.
Г. Коритаров Благодаря ви. Желая успех на вашия роман в неговия самостоятелен път и на вас лично.
К. Ангелова И аз благодаря. Пожелавам му добър път.