Дни на българската култура в Лондон и проектът “България в 100 книги”

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
Второ издание на Дни на българската култура се провежда от 11 ноември в Лондон.
Проектът е иницииран от Иво Върбанов — българин, пианист и преподавател, който живее в Лондон.
„Идеята се роди преди три години след разговори с посланика Валентин Добрев. Проектът се финансира от българските министерства на външните работи и на културата. Второто издание започна с филмова седмица, която представя и по-стари еталонни филми, и дебютни български филми.
Планиран е концерт на джазовата формация „Акустична версия“ и поредица от куклени спектакли в учебни заведения.
Интерес предизвиква проектът „България в 100 книги“. В него представяме книги и на български, и на английски език. На английски показваме книгата на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ и книга на младия автор Георги Господинов. Търсим при изявите повече английска публика, а не носталгията от българските емигранти“, каза в предаването „Блиц“ на Георги Коритаров по радио „Нова Европа“ Иво Върбанов.
Романът „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова е една от българските книги, които участват в тематичната експозиция на българската книга в рамките на Дните на българската култура. С авторката разговаря Георги Коритаров. Ето стенограмата на този разговор, направена от Румяна Емануилиду:

Г. Коритаров — Романът „Елада Пиньо и времето“ не може да се преразкаже, но горещо може да се препоръча да бъде прочетен. Той е една много сложна метафора и преплитане на пластове от времето, спомените и идентичностите ни. Ако трябва да се търси някаква аналогия, той е по-скоро близък до течението „магически реализъм“, което е известно в латино-американската литература, близък до романите на Изабел Алиенде. Това ли е внушението? Има ли нещо, което е съзнателно търсено или говорим за български корени на магическия реализъм, г-жо Ангелова?
К. Ангелова — Аз мисля, че писането само ме намери, романът сам ме намери и корените му наистина са български, защото магическото съществува в най-гениалното творение на българския народ — фолклора.
Г. Коритаров — Всъщност нужно ли ви беше до такава степен познаване на българския фолклор, че писането да ви намери само?
К. Ангелова — Мисля, че не. Някъде периферно, дълбоко, подсъзнателно във всички нас стои цялото познание, постигнато от българския гений. В течение на годините ние сме го изучавали не в училище, а с душите си.
Г. Коритаров — Какво искахте да кажете с книгата си на българския читател и вече на читателя, който ще чете книгата ви, която е в Лондон?
К. Ангелова — Честно ще ви призная, че не съм мислила за това, когато пишех.
Г. Коритаров — Аз ви вярвам. Но след това прочетохте ли го?
К. Ангелова — Да, прочетох го, няколко пъти си го прочетох. Писането при мен става особено, странно. Аз най-напред се чувствам в екстатично настроение, бих казала. А когато започне самото писане, то преминава дори в трансово състояние. Чували сте за нестинарките в моята родна Странджа — нещо такова се получава. Най-напред приижда усещането за близко писане, което ме обсебва и тогава аз не мисля за нищо. Освен, че чувствам как сякаш цялото познание ми се дава изведнъж и аз трябва да уловя в реката на моето време, което тече в този момент — там където миналото се случва в бъдещето — трябва да уловя онова, което успея.
Г. Коритаров — А какво означава „миналото се случва в бъдещето“ — това е една нишка, която присъства във вашия роман?
К. Ангелова — Аз мисля, че в мен заговори родовата памет. Или генетична дори да я наречем. Когато някога моите баби се опитваха да ми разкажат за това, което им се е случило в Одринска Тракия, за трагичния път на преселението на част от народа, пък и преселението в рамките на един човек. Тогава аз не исках да ми разказват. Не съм се интересувала от това. И изведнъж в зряла възраст у мене проговори, в мен се отвори тая памет към моя род и това, което се е случило на тях, а съответно се случва и на мене и ще се случи в бъдещето и на моите деца.
Г. Коритаров — Това ли е кръговратът?
К. Ангелова — Това е.
Г. Коритаров — А как се отвори?
К. Ангелова — Внезапно. Аз съм написала друга една книга — повестта „Зана“. В нея има кратък епизод за действителен случай. По пътя на преселението, при ултиматума на Младотурското правителство българите да се преселят в рамките на 24 часа към България, по този път са били изоставени около 160 деца — пеленачета и на малко по-голяма възраст. В книгата аз разказвам за едно такова бебе. Минаха години и аз започнах да се питам — какво може да му се случи на това изоставено дете. Могат да му се случат четири неща: или да се върнат и да го открият след време, когато е възможно, или детето да си остане в люлката и костиците му да си останат там, или да минат и да го намерят чужди хора, или пък — както се случва магическото в българския фолклор — кошута да го подои, да го спаси природата. Да го спаси великият космически майчин инстинкт, за който пиша в романа си. Общо взето, когато започнах да пиша романа „Елада Пиньо и времето“, започнах с това изоставено дете и на него му се случиха всичките тези неща в разбърканото минало, настояще, бъдеще време.
Г. Коритаров — Не знам дали това е точно български вариант на магически реализъм, но във всички случаи е белетристика над времето и пространството, съединяваща миналото с бъдещето, някакви проекции на фантазии?
К. Ангелова — Мисля, че да. Защото когато пиша, аз живея изключително в образи, които сътворявам. Това е един друг свят, който ме владее и аз го владея, сътворявайки го. И когато изляза от подобно състояние, изведнъж попадам в дълбоката кънтяща пустота на неписането, позната на всички пишещи хора. За мен писането е и живот, и спасение, и още много неща, които не мога да изрека с обикновени думи.
Г. Коритаров — А какво е за вас присъствието на романа ви на Дните на българската култура в Лондон?
К. Ангелова — Не съм мислила. Във всички случаи романът ми вече си има свой път. Това си е негова лична биография. Примерно това, че го забелязаха и наградите, които е получил, и участието му в подобни форуми в чужбина, това е негова лична биография. Аз не мога да кажа, наистина.
Г. Коритаров — А какво иска да ни каже илюстрацията на корицата?
К. Ангелова — На корицата е нарисувана една жена с криле. Искам да кажа, че корицата е реализирана от моята дъщеря Невена Ангелова, която завърши илюстрация в Художествената академия. Тя е постигнала точно магическото звучене на моите думи, илюстрирайки ги по този начин — отваряйки път през миналото към бъдещето през тази светлееща в слънчево и в загадъчно врата към някакви други измерения.
Г. Коритаров — Имате ли българска традиция — жена-писател, която да ви е повлияла?
К. Ангелова — Не мога да кажа, но на млади години четях много Блага Димитрова и нейните особено свежи нестандартни романи, както и поезията й.
Г. Коритаров — Благодаря ви. Желая успех на вашия роман в неговия самостоятелен път и на вас лично.
К. Ангелова — И аз благодаря. Пожелавам му добър път.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *