Добре е, че го има и Мирча Картареску

|
На 5 септември в Бургас бе представена книгата на румънския писател Мирча Картареску “Защо обичаме жените”. Премиерата се състоя в присъствието на автора, преводачите, първия демократично избран президент на Румъния Йон Илиеску и почетния консул на Румъния в България Евгения Попеску. Домакин на представянето беше книжарница “Хеликон” и нейните собственици Гинка и Данчо Панайотови.
Мирча Картареску е най-известният в родината си и най-превежданият в чужбина румънски автор. Преподавател по литература в Букурещкия университет и университетите в Амстердам и Виена.
Роден е на 1 юни 1956 г. Автор е на повече от 20 книги със стихове, проза, есета и публицистика, най-важните от които, според самия него, са сборникът с новели “Носталгия” (1989), постмодерната поема “Левантия” (1989) и романът “Ослепително” (т. I 1996, т. II 2002).
“Защо обичаме жените” няма определена литературна форма. Книгата излиза в навечерието на Коледа през 2004 г. и е изчерпана само за една седмица. Препечатвана е многократно и до края на 2005 г. в Румъния са продадени от нея над 100 000 екземпляра.
Румънската критичка Флорина Пиржол препоръчва: “Четете тази книга, тя е “двуполова”, не е само за мъже (макар да е с жени... някои от тях голи), нито пък само за госпожи и госпожици, въпреки хитрите обръщения към “любезните читателки”. Разказите, “дълбоко заровени във времето”, сближават читатели и читателки от различни възрасти и с различни вкусове в една хармония, която ме изумява...”. Книгата излиза през тази година на българския пазар в превод на Ванина Божикова и Иван Станков.
По повод творчеството на Картареску доц. Станков сподели на премиерата: “Любимото ми врабче е Врабчето на Радичков. Краката му стърчат навън... Когато прочетох романа “Ослепително” усетих, че нищо не стърчи навън... Този роман беше написал живота ми. Тогава разбрах, че искам да го прочетат и приятелите ми. Това е истинската причина Мирча Картареску да бъде преведен...”
Според него на световния културен пазар има няколко изящни стоки, на които гордо пише: “Произведено в Румъния”. Така държавата Румъния влиза с една великолепна стока в европейския пазар. В това число и с творчеството на Картареску.
Доц. Иван Станков посочи някои от българските публикации за най-тиражния и най-превеждан румънски автор, сред които и статия “Защо си нямаме своя Картареску”. Преводачът направи уговорката: “Ние не трябва да имаме своя Картареску – достатъчно е да имаме нещо свое, достойно за експорт” и посочи като удачен пример писателят Емил Андреев, чийто роман “Стъклената река” спечели наградата на Фондация “Вик” за Роман на 2004 година.
Преводачът се спря на това име вероятно защото писателят също присъстваше в залата. Той обаче не посочи други конвертируеми български имена. А в залата на Литературно кафене “Хеликон” в Бургас беше и писателката Керана Ангелова, чийто роман “Елада Пиньо и времето” година преди това стана Роман на годината и спечели четири национални награди. Но както сподели Ангелова, нещастието на писателите от балканските нации е, че пишат на своите “малки езици”. Ако не намерят начин да преминат пределите на страната си, те ще останат още дълго неразпознати.
Мирча Картареску със своята сестра по перо от Бургас Керана Ангелова. Снимка © Румяна ЕмануилидуКартареску, както и Керана Ангелова, влиза в литературата с поезия. В края на 80-те години започва да пише и проза, а сега обяснява: “Костюмът на поезията отесня за изказа ми.”
В паузата между първи и втори том на “Ослепително” той прави детска книга – “Енциклопедия на змейовете”. А в паузата между втори и трети том на същия роман – “Защо обичаме жените”. Тези междинни книги той определя като стаи, които “са го изолирали от радиоактивно място”... Или “Защо обичаме жените” е една книга-буфер.
Както каза още авторът, в нея не трябва да се търсят дълбоки размишления – това е книга-подарък. “Всеки от нас е антрогин. За да разбереш жената като цяло, трябва да разбереш първо жената в себе си. Ние обичаме жената с женската, а не с мъжката част от себе си. Така е и с жената. Тя обича мъжа според мъжкото, което носи в себе си. Човекът не съществува – съществуват мъжът и жената. Аз просто се опитвам да освободя жената в себе си, своята сестра, невидимата част от мен...”
Статистиката казва, че тиражът на румънския автор надхвърля тиражите на Паулу Коелю и Дан Браун вземати заедно. А той лично обяснява как се е отнесло съсловието и критиката към този факт: “До първите 10 хил. екземпляра критиката приемаше добре книгата. Тя спечели награди. След 30 хил. се чуха първите дисидентски гласове, а когато се продадоха 40 хил.заглавия, тогава се появиха критични материали, че Картареску се е продал и е започнал да пише за пари. След 70-хилядния тираж настана абсолютна тишина, а след 100-хилядния - отново започнаха хвалебствията и кръгът се затвори. Сега се страя да се превърна отново в писател, който продава по 5 хил. броя от книга – т.е. да спечеля уважението на своите събратя, критиката и читателите.”
Разбирам го. Както казват, Достоевски не може да бъде разбран, освен от читател, който е толкова задълбочен, колкото него. Но пък един гений винаги може да направи гении и останалите...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *