Долу маските!

|
Освен скандален, брутален, перверзен, налудничав и всички други подсказки за нестандартно кинопреживяване, които му прикачат, „Кожата, в която живея” е истинска антология „Алмодовар”. Ако познавате творчеството на испанския режисьор, ще ви се прииска да го преговорите, а ако започнете оттук – е, тогава, може и да не разберете, че филмът напомня на перифраза на заглавие на Уди Алън, а именно: „Всичко, в което някога сте подозирали Педро, но не сте посмели да повярвате”.
Историята, с която Антонио Бандерас прави триумфално завръщане в киното на Педро Алмодовар, ни представя изперкал пластичен хирург, изпробващ научното си откритие върху млада жена, която държи като затворничка в дома си... Да, но дали „Кожата, в която живея” разказва точно за това? Множеството препратки към филмографията на режисьора (от „Законът на желанието”, през „Кика” и „Жива плът”, до „Всичко за майка ми”) се смесват изобретателно с мотива за Пигмалион (древногръцки и британски), и за пореден път открояват разказваческия талант и неподправената страст на Алмодовар да сваля маските. Филмът може да ви отврати или да ви очарова, но няма да ви остави безразлични.
 

Екатерина Лимончева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *