“Дон Жуан” в Стара Загора вдигна летвата за предстоящия сезон

|
Ако поизтупаме пудрата от PR-a, който директорът на Държавна опера – Стара Загора Веселин Стойков, опитва да (си) прави, няма как да не признаем, че сезон 2008/2009, приключил преди броени дни, съвсем не бе силен. Нещо повече – проблемите от неоперно естество сериозно разклатиха позициите на ръководството, обвинено в незаинтересованост към оперните дела и нарцисизъм, надхвърлящ границите на добрия тон в това отношение (а в това изкуство те съвсем не са тесни, така че „подвигът” е значителен).
Вече обаче изглежда сигурно, че директорът и неговия екип ще останат начело до февруари 2010 година – когато изтича и мандатът им – защото ударът, който нанесоха с последната за сезона премиера, успя да заличи някои от неприятните спомени от началото на Фестивала на оперното и балетното изкуство, когато италианският диригент Даниеле Молес напусна града на липите само 2 дни преди премиерата на „Трубадур”, обиден от отношението на ръководството на операта към него.
Ето защо успехът на „Дон Жуан” бе повече от задължителен. И той се случи – а виновникът това да стане се казва Стефано Пода. Италианецът бе режисьор, сценограф, художник на костюмите и хореограф на спектакъла; негово дело бе и художественото осветление, което рядко има смисъл да бъде коментирано, когато става въпрос за български постановки – не защото няма роля в постановките, а защото, поради непонятни за мен причини, значението му се подценява. Както се видя в „Дон Жуан” обаче, в чужбина това съвсем не е така. Режисьорът поглези изтерзаната ми от следачи и произволно наредени шарени тагеси душа с едно сдържано, почти студено осветление, решено в бяло и жълто, с много контражур, обгръщащо цялата Арена ди Верея, както е известен форумът на античния римски град Августа Траяна, където се проведоха спектаклите.
Приятна изненада бе убедителната игра на повечето от дамите в състава – Радостина Николаева бе много сдържана дона Анна, с максимално обрани емоции и, същевременно, много силно сценично присъствие. Линка Стоянова пък бе особено „кръвожадна” и огнена в ролята на дона Елвира и, макар да звучеше малко по-драматично от необходимото, успя да впечатли публиката, която я свързваше по-скоро със смирената Чо-чо-сан и достолепната кралица Елизабет Валоа, например. Вероятно най-моцартов образ обаче сътвори Сузане Бунгаард в ролята на Церлина. Прекрасният й глас, съчетан с естественото изграждане на образа (да, наистина всичко при нея изглеждаше не само изиграно, но осмислено, преживяно) спечелиха симпатиите на публиката още след премиерата, а тенденцията се запази и в следващите спектакли.
Мъжките образи бяха по-малко интересни (особено този на самия дон Жуан – в ролята: Веселин Стойков). Австралийският тенор Марк Фаулър бе чудесен партньор на Радостина Николаева, перфектно отразяващ настроенията на героинята й и допълващ я. Младият баритон Атанас Младенов пък явно се бе хвърлил с душа и сърце в постановката, защото направи особено запомнящ се и абсолютно „човешки” образ на Мазетто, бягайки от оперните клишета – при това, трябва да се има предвид, че Мазетто не е сред най-централните персонажи, каквито са дон Жуан и Лепорело. Предвид факта, че Младенов е едва на 25 години, настоятелно предлагам да го отбележите за наблюдение – ако продължава да пее интелигентно, има потенциала да задържи вниманието на публиката върху себе си.
Разбира се, не липсваха и проблеми, свързани основно с недоброто озвучаване на спектаклите, както и разминавания между солистите и оркестъра, породени от факта, че нерядко диригентът всъщност се озоваваше зад певците. Струва си да се отбележи, че макар да имаха най-много подобни моменти, Сузане Бунгаард и Атанас Младенов се пребориха най-успешно с това изпитание.
Идеите, заложени в участието на балета и разкошната хореография, не успяха да бъдат изцяло разчетени от публиката, но това изненадващо не дразнеше и не повлия на цялостното впечатление на публиката. А то бе добро. Повече от добро, дори – защото колкото и опасно и безразсъдно да изглежда поставянето на „Дон Жуан” на сцена като тази на античния форум в Стара Загора, толкова по-сладък е успехът на финала. Дори може да означава спасен сезон.
 

Ели Бакалова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *