„Дракула: Немъртвият” – прероден от Дейкър Стокър и Йън Холт

|
Затварям новия роман за Дракула изпълнен с чувството на абсолютно удовлетворение. Много са малко книгите в живота на човек, за които може смело да се каже, че нямат никакви недостатъци.

Дракула: Немъртвият” е точно такава книга.

Какво съдържа романът ли? Ще бъда кратък. Дейкър Стокър, потомък на Брам Стокър (дядото на Дейкър и Брам са били братя) се запознава с Йън Холт (може би най-големият почитател на Дракула в целия свят) и решават да отдадат своето почитание към прачичото на Дейкър, написвайки продължение на класическия роман. Замисълът на авторите е да възкресят оригиналните герои на Брам такива, каквито са били всъщност, а не изкривените версии на множество книги и филми. И са се справили повече от блестящо.

Положителните черти на книгата са многобройни. Авторите са направили страшно много проучвания по темата, пътешествайки за целта през половината свят, използвали са личните записки на Брам, срещали са се с много хора, свързани по някакъв начин с румънския владетел, за да бъде творбата издържана логически и исторически достоверна. Стилът е въздействащ и завладяващ от първата страница, звучи едновременно класически от XIX в., ала примесен с модернистичен уклон. Повествованието се лее леко и естествено като река в русло, писано е с много страст и желание, читателят бързо и неусетно бива пренесен в света отпреди цял век. За последното особено силно важи описанието на поствикториански Лондон – градът буквално диша от страниците на романа. Да не забравя да спомена и силното въздействащо присъствие на театъра, станал част от живота на Брам Стокър и намерил своето място в книгата като класически вампирски атрибут.

Непреходните житейски истини, изразени в кратки сентенции, си попадат съвсем на местата – „мъжът се ръководи от разума и логиката, освен когато не става въпрос за сексуалните му желания”, „тайните са като цветя, затрупани от сняг – след време се възправят и грейват с всичките си цветове под светлината”, „въпросите се трупаха в ума й като тухли, които обграждаха с високи зидове мислите й”, „стойността на мъжа се измерва по това как се грижи за семейството си, а не по престъпниците, които е заловил” и много други. Тук е мястото да отбележа почитанията си към добрия превод на Елена Кодинова – личи си, че са правени много справки, за да се получи на български книгата наистина добра.

„Дракула: Немъртвият” е роман, достойно продължение на творбата на Брам Стокър, който силно се надявам да има качествена филмова интерпретация. Във времена, когато вампирите са ходещи на училище тийнейджъри, разкъсвани от детински любовни драми, тази книга се явява като своеобразно напомняне за това, какви са вампирите всъщност. Мрачни, горди, могъщи същества от по-висша раса, преминаващи тихо през вековете, обречени на самота аристократи. А когато се случи да обичат или да мразят, са способни да изпепелят целия свят в пожара на своите чувства…
 

Бранимир Събев




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *