Дъждовните дни в Театър 199

|
Сред многото театрални премиери в последните седмици, зрителят освен, че има голям избор, започва да подхожда предпазливо – софийското театрално пространство напоследък не може да се похвали с блестящи постижения.
За щастие няма опасност от разочарование с новата постановка в Театър 199 – „Три дъждовни дни” под режисурата на Владимир Люцканов. Пиесата на Ричард Грийнбърг е номинирана за "Пулицър" и предизвиква фурор при поставянето си в „Манхатън тиътър клуб” през 1998 г.
Въпреки че представлението трае около два часа без антракт, комбинацията от стремителната драматургия и играта на актьорите заковава вниманието. Историята е своеобразно разделена на две и се изгражда около един дневник, намерен в изоставен апартамент. И дневникът, и апартаментът, та дори и цялата сграда, принадлежат на починал архитект, а децата му трябва да си поделят наследството заедно със сина на неговия отдавна починал партньор. Лаконичните изречения, които Уолкър прочита в дневника на баща си, повдигат завесата към миналото на родители им, а едновременно с това завихря страстите в настоящето. Тайнствеността на човешките отношения, голямата пропаст, която зее между видимото на повърхността и клокочещото под нея, пропастта и между различните поколения, независимо от коя епоха, са вечни проблеми, които в текста на Грийнбър и на сцената на театъра заживяват интензивен живот. Наситени диалози, духовити реплики и тънко чувство за хумор са отличителните черти на тази драматургия. Играта на Малин Кръстев и Захари Бахаров заслужава специални адмирации – и двамата са със силно сценично присъствие, изграждат убедително образите си и с възхитителна лекота се превъплъщават в персонажи от две различни поколения, ролите – по две – са изиграни без капчица фалш, колебание или преиграване. Истинско удоволствие е да се гледа такава игра. За съжаление това не може да се каже за Койна Русева, която дори и да дава най-доброто от себе си, е убедителна в едва няколко сцени.
Четвърти актьор в представлението е Георги Дончев, изпълняващ на контрабас авторска музика в ключови моменти от пиесата. Въпреки привидно успокояващото му присъствие, то изпълнява своя специфична роля, като успоредна на широкия път пътечка, пресичаща го от време на време и така променяйки самата му същност.
Зад енигматичното заглавие „Три дъждовни дни” се крие много добра работа на целия екип, създала спектакъл, който може да се гледа отново и отново – истински свеж полъх за театралната сцена и стандарт за стойностно представление.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *