Дюк Елингтън Оркестра отново в България

|
„Водопад от цвят на цъфнали череши” – тaка описва джаза Ник Кейв. И надали можем да дадем по-образно определение за прекрасното, всепроникващо усещане, с което ни заляха виртуозните изпълнения на музикантите от Дюк Елингтън Оркестра на концерта си в София в разгара на пролетта.

Лично американският посланик в България Джеймс Уорлик представи оркестъра на родения също като него във Вашингтон Дюк Елингтън, и то на български език. «Той е една от най-влиятелните личности на всички времена, всепризнат композитор и ръководител на оркестър, получил е 13 награди Грами, Пулицър и Президентски медал за свобода, изнесъл е над 20 000 концерта. Наричал е музиката си не джаз или сиунг, а американска – защото носи духа на Америка. А този Оркестър носи неговия дух! Чуйте гласа на Америка!», призова ни негово превъзходителство.

И на сцената излязоха истински джаз легенди, начело с внука на големия Дюк – Пол Мърсър Елингтън. Достолепен и сякаш безплътен, освен диригент и пианист, той беше и своеобразният водещ, представящ парчетата, за които не е имало предварително подготвен сетлист.

Започнаха с класики – „Take the “A” Train”, „The Cotton Club Stomp” и „Black and Tan Fantasy”, след това се развихриха в импровизации и демонстрации на изключителните умения на всеки от тях – чухме невероятни сола на саксофон (“Isfahan”), кларинет и пиано (“The Mooche”), ударни по време на пътешествието ни през пустинята с „Caravan”, и после още саксофон, чиито вълни сякаш се разливаха във вените ни като плътно кадифе... и отново класики – „Johnny Come Lately”, “Satin Doll”

Несъмнено, изпълнението, на което публиката искрено се възхити и усети, беше на “Oculpaka”, чието заглавие наобратно се чете „Акапулко” – нежно, вълшебно пиано, перкусии, невероятна импровизация с мотив от “Smoke On The Water”… Зала 1 се почувства като в истински американски филм. Изключителна виртуозност на контрабаса демонстрира представеният от Пол Мърсър като „най-добрият на земята, направо в цялата вселена” Хасан в “Jack The Bear”.

След като изсвири „Do Nothing Till You Hear From Me”, Оркестърът обяви и последното си изпълнение – това, което никога не пропуска – “Moon Indigo”. Сякаш всеки тон галеше струните на душите ни – толкова нежна и прекрасна беше музиката. Накрая, под бурните аплодисменти, музикантите се върнаха на бис и ни подариха още едно парче от „анималистичния” период на Дюк – „Rockin` in Rhythm”, където двамата невероятни саксофонисти се надсвирваха „като зайци”.

Невероятен, виртуозен, незабравим концерт, след който сърцата ни бяха изпълнени с топлина - не само от остатъчните вибрации, но и от мисълта, че в София има толкова много ценители на джаза, и то на всякакви възрасти.
 

Десислава Николова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *