Дюран Дюран: Дивите момчета винаги блестят

|
"Дюран Дюран" сбъднаха този цитат от една от най-известните си песни – "Wild boys".
Концертът в Зимния дворец на 20 октомври бе повече от спектакъл – Дюран зашеметиха всички нас с бляскавата си сценична харизма, сърцато отношение към публиката и тотално раздаване на всичко, що можеха да дадат. А то бе много.
 
Заковавайки двучасов сет, Дюран разбиха на пух и прах илюзиите, че са осемдесетарска отживелица и че реюниънът от 2001-а след дългата раздяла цели изстискване на последните капки романтизъм у феновете.
Все пак, тази група нарисува с прекрасните си песни невинните години на много от нас, поднасяйки цял букет жанрове и цял букет емоции. Мисля, че няма човек, който да не свързва хитовете "Ordinary World", "Come undone", "Save a prayer", "Out of my mind" с нещо много лично и красиво. А няма и човек, който не ги е чувал, защото Дюран никога не са се оплаквали от липса на еърплей. Макар секссимволната слава на групарите да се счита от мнозина за предвестник на бой-групи течението, при Дюран това никога не е било най-важното.
 
Най-важното при тях е рефлексът (The Reflex). Рефлексът върху огромно разнообразие от стилове - от ню-уейв, през синти-поп, откровен поп и ню романтик до епичен стадионен рок с китарно звучене. И много, много сърце.
 
Не знаем дали винаги правят така. Знаем, че го направиха за нас и ни спечелиха. Честно.
Скъпите билети предрекоха тълпа по-рехава от тази на "Симпли Ред", но също толкова гръмогласна.
Сетлистът бе предизвикателно пътешествие из най-големите им хитове.
Пътепис?
 
Започнаха с "Hungry like the wolf", "Planet earth", "Union of the snake", "Serious/ nice", "What happens tomorrow", "Hold back the rain", "Some like it hot/ my own way"… емоцията прогресираше с изпълнението
Прошепнаха вълшебната "Come undone", посвещавайки я на всички влюбени в залата.
Прегазиха през наелектризиращата "The reflex".
Стигнаха до митичната "Ordinary world", поднесена заедно с почти интимно изпълнение на "Save a prayer", пропито с притихнала красота. Публиката изпя припева и каза молитва.
 
Последва тройката блокбъстър корони:
A view to a kill (От едноименния Джеймс Бонд филм ), Notorious и Wild boys
 
Гласът на Саймън Ле Бон докрай остана най-мощният инструмент на сцената. Вокалът бе в прекрасна форма и изпълни безкомпромисно всичките невъзможно високи припеви (повечето от които родили основния чар на бандата)
 
Забравих да съжалявам (както се бях нагласил) за пропуска на любимата ми "Out of my mind". Просто не ми липсваше при толкова много подарена емоция.
 
На биса Саймън представи по атрактивен начин членовете на групата на фона на пулсиращия фънк на “Girls on film” и развя българското знаме на финала на финалното „Rio”.
 
И ни остави изпълнени. Мисията си – също.
 

Още снимки от концерта можете да намерите на сайта на агенция БулФото.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *