Един концерт като богослужение

|
С концерта на Виктор Макаров на 26 януари започна седмата година на поредицата „Поети с китара”, която се провежда в столичното читалище „Акад. Николай Хайтов”.
Виктор е едно от новите лица, п(р)оявили се наскоро на „територията” на изпятата поезия. Дебютира успешно през 2008 г. на фестивалите „Морски струни” в Несебър и Софийски вечери на авторската песен. Защото и от една-две песни личи дали си бард или не. И съвсем естествено дойде поканата към него за самостоятелен концерт в салона на ч-ще „Н. Хайтов”.
Прехвърлил само с година Христовата възраст (роден е през 1975 г.), Виктор вече има богата житейска и творческа биография. „Обърнал” се към Иисус още в 10 клас, той учи след завършването на средното си образование две години… биология, но я зарязва, за да се дипломира като… бакалавър по богословие. (В момента следва и магистратура). Как е съчетал еволюционизма с креационизма? Животът и творчеството му дават отговор.
Живял в семейна среда сред музика и книги. Научил се да чете на 5 години. Слушал от малък класика и рок, джаз и… Висоцки и Окуджава.
Затова и започна концерта си с песен на Булат Шалвович – силната балада за хартиения войник. Но преди това Пламен Сивов прочете стихотворение на Владимир Левков, посветено на Окуджава, а после Виктор изпя песента на Булат на руски и в свой превод – при това много сполучлив.)
Не е възможно да се говори за песните на Виктор – те трябва да се чуят. Текстовете му са стихотворения, в които се преплитат ежедневни реалии с висши духовни ценности, предметни, осезаеми детайли с неочаквани обобщения, като често поантите му представляват оригинални, негови афоризми. Някои са писани по конкретен повод и за конкретни хора, но Виктор е съумял да направи крачката от частното към общото и да включи и другите в своя контекст. Чухме хубави стихотворения и песни за любимата му Албена (на английски!), за приятелите, за сираците от един дома за сираци и изоставени деца, за сина му Криси, за дядо му (песен, която е и за Иисус…).
Особена част от творчеството на Виктор са молитвите му. Християнската тема е от „неговите”, близка му е, защото вярва и не забравя капките кръв по дланите на Господ. Или на неговите последователи. Ако трохите – стихове, които се откъсват от поета, бъдат изкълвани от птиците, то тогава капките кръв от дланите ще го заведат у дома…
Как Виктор Макаров свири на китара? Пламен Сивов, който поздрави Виктор в края на концерта и който е достатъчно на „ти” с китарата, направи следната характеристика: „Невероятна благородна смес от рок, блус, латино, джаз; просто няма друг като него сред поетите с китара!”
Концертът продължи два часа, но мина бързо. Виктор рецитира и стихотворения, прочете и няколко къси разказа.
Всички в залатаа получиха подарък – хартиен разделител-показалец за книги с изображение на Оловния войник (който също като хартиения е уязвим и непобедим, защото може да изгори от любов) и по една свещица-вощеница като символ на Вярата и на неугасимия пламък на духовността.
 
Неочакван гост
 
Добър ден, моя бъдеща Смърт, но… защо си оставяш косата?
Ще ръждяса навън под дъжда; влез и тук я подпри, до вратата.
 
Ще изпиеш ли чаша кафе или грог, или греяно вино –
Ти навярно замръзваш, нали там при тебе е винаги зима?
 
Знам, че бързаш, не идваш за мен; да напомниш за миг се отбиваш,
че векът ми е лъх – като пара над кафето, което отпиваш.
 
Аз пък чудя се: как да създам нещо ценно – семейство, усмивка
и пътека за тези след мен – по възможност без чупки и кривки.
 
Ще опитам. Със шепата дни ще направя каквото успея,
пък ще видим… а с мен ще върви моят Бог, за когото копнея.
 
Вече тръгваш ли, бъдеща Смърт? Сбогом! Знам, ще се срещнем отново.
И дано мойте ценни неща дотогава да бъдат готови….
 
11 януари 2006 г.

 

(Из все още неиздадената книга „Само ти” (етюди в проза и стих) на Виктор Макаров)




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *