Едни от най-красивите произведения са тези, третиращи отношения между жени

|

Интервю с Патриция Василева (elia) за литературните конкурси и сайтовете за жени


 

Патриция Василева-Елия е родена през 1975 г., зодия Близнаци. Има висше икономическо образование (международен туризъм в УНСС), завършила е и спортен университет във Франция (Reebok University). Аеробик и фитнес инструктор, презентатор, хореограф и треньор по аеробика, рекламно лице на спортна фирма. Неомъжена.


В момента работи като аеробик и фитнес инструктор във фитнес център „Младост“ и фитнес център „Сентръл Парк“ и като частен фитнес инструктор.


Създателка на сайта BG Lesbian.


 
Г-це Василева, вие сте създателка и ръководителка на сайта www.bg-lesbian.com — кажете няколко думи за сайта, какво наложи неговото създаване?
Сайта се появи малко на шега. Нищо не го „наложи“ в буквалния смисъл на думата. Отговаряйки безброй пъти на постоянно повтарящи се въпроси, в един момент ми хрумна, че май е най-добре това да го напиша като готов текст и да го показвам на любознателните. Чак когато сайта беше вече реалност осъзнах, че може да бъде наистина много полезен, ако бъде развит и ако не се ограничи само в информационната област. Но и това беше постепенно узряваща увереност — ако мога така да се изразя. Понеже е единствен по рода си в българското уеб пространство, стремежа ми беше да се запълни този вакуум максимално и така сайта порасна до сегашните си размери. А има още много накъде да се развива. Сайта е насочен към предимно женска аудитория. В него има материали за жени с всякаква емоционална ориентация, на всякакви възрасти и от всякаква социална среда. Но много често и мъже са ми споделяли, че вътре са намирали много полезни за тях неща, касаещи женската емоционалност, чувствителност, приемане на „нещата от живота“, начин на мислене и прочие. Смятам, че сайта е от полза за всички хора, без оглед на техния пол или възраст.
 
Често го наричат „порнографски сайт“... Имат ли основание за това?
„Основания“ всеки може да си измисли, при добро желание. Но е очевидно, че тези, които биха го нарекли „порнографски“ просто не са го и поглеждали. В сайта няма порнография, няма дори и еротика. Това е един информационно-образователен сайт, в който освен информация може да се намерят още много неща от областта на културата, изкуствата, психологията, философията, правото, историята и какво ли още не — всичко това от женска гледна точка и в женска посока. Всъщност предполагам, че тези, които го посещават с надежда да открият порнография или поне еротика, остават дълбоко разочаровани и не повтарят посещението си. Ако обърнахте внимание в предишния въпрос говоря за емоционалност, а не за сексуалност. Убедена съм, при това аргументирано, че жените, които са привлечени от жени, усещат това привличане преди всичко на емоционална основа. И всичко останало е следствие на това емоционално привличане. Но... такива сме си ние, жените! Емоциите преди всичко! По-разбираеми за мен са упреците в значително феминистично залитане на сайта. Такива упреци говорят поне, че човека е погледнал съдържанието на сайта. Но пък не е вникнал в това съдържание. Да убеждаваш жените, че няма нищо, което мъжете да могат, а жените не, не е белег за феминизъм, още по-малко пък за радикален такъв.
 
В момента текат два литературни конкурса — поетичен конкурс „От Нея за Нея“ и конкурс „Отношения между жени“ — за проза. И при двата са за произведения третиращи отношенията между жени. Кажете малко повече за тази инициатива?
Сайта има секции за литературни произведения. Поезията и прозата са едни от най-ценните ни секции. Особено прозата, която е изцяло авторска и към момента съдържа близо 70 творби. Жените от нашата общност пишат много, пишат красиво и пишат някак... тъжно. Всъщност моето убеждение е, че едни от най-красивите произведения не само в прозата и поезията, но и в други културни области като киното например, са тези, третиращи отношения между жени. В стремежа си да покажа тези творби на хората, стигнах и по-далеч. Желанието ми да се видят тези отношения през погледа на други хора. На странични наблюдатели. На нашите приятели, познати, колеги, роднини, съседи... които заедно с нас преживяват болките ни, радостите ни, изобщо целия този букет от емоции съпътстващи отношенията между две жени. Какъв по-добър начин за това от един конкурс, където всеки автор да може да предложи своята визия за тези отношения. Такива, каквито ги вижда, така както ги усеща, заедно с мислите, които се пораждат в него. Твореца.
 
Виждаме в журито и мъж — Мартин Митов от „Словото“ — това не променя ли имиджа ви на чисто женски сайт?
Точно с този имидж аз лично не съм съгласна. Чисто женски, не означава изолиран или пък странящ от всякакви контакти с другия пол. Хората ги оценяваме според способностите им и личностните им качества. Културата няма пол според мен. Мартин Митов е признат авторитет в литературната област и за мен участието му в журито е гаранция, че отличени ще бъдат наистина най-добрите. Лично аз бях поласкана от факта, че той прие да председателства журито и дори се надявам да приеме председателството и за второто издание на тези конкурси. Смятам догодина журито да нарасне с още двама човека, единия от които също да бъде мъж. Ще отбележа малко в аванс, че сред получените творби има и такива писани от мъже. И неразбираемо за мен това учудва хората. Защо — питам се аз? Защо да не може един мъж да притежава достатъчно усет, за да може да почувства всеобхватността и красотата на този огромен пожар от емоционалност, който може да бъде разпален в отношенията между две жени? Аз твърдя, че това не е невъзможно и че мъжете носят също достатъчно чувственост в себе си, за да могат да усетят пълноценно този заряд. Поне някои от тях де. Стойностните.
 
Как оценявате интереса към конкурсите?
Честно казано очаквах по-голям интерес. Разбира се има още време до последния срок и нещата може да се променят, но определено очаквах по-голям интерес. Смятам обаче, че това е обяснимо. Конкурса е съвсем нов, това е първото му издание и първи конкурс изобщо за тригодишното съществуване на сайта. Отчитам и сравнително слабото му популяризиране сред литературните среди, за което в бъдеще ще трябва да се постарая повече. Вярвам, че второто му издание ще събуди далеч по-голям интерес сред творците, а и вече ще имаме история зад гърба си и ще ни повярват повече. Иска ми се не да уверявам, а да докажа на творците, че ще дам максималното от себе си тези конкурси да придобият стойност, която да заслужава творбите им. Така че слабия интерес не ме обезсърчава, а ме амбицира, защото знам, че първо трябва да заслужа този интерес.
 
Какво ще бъде бъдещето на тези конкурси?
Не мога да кажа точно. Желанието ми е тези конкурси да се превърнат в ежегодно културно събитие не само за нашата общност, но и за културните среди в България. Съзнавам скептичните усмивки, които ще предизвика това мое желание, но пък нали всичко стойностно на този свят тръгва от една мечта. Много работа ме чака, но съм уверена, че си заслужава. Желая го и заради хората, които ми помагат да организирам и проведа тези конкурси. Те до един са стойностни и реализирани хора и ще положа нужните усилия да се гордеят някога, че са ми подали ръка. Желая го и заради творците, които ми гласуват доверие сега, когато тези конкурси прохождат. Изобщо... надеждите са ми големи. Това е ясно. Сега предстои работа.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *