Едуард Вик спира финансирането на Наградата „ВИК”

|
Отворено писмо на Едуард Вик - председател на Фондация „ВИК“, основател на Наградата „ВИК“ и на „EVS Translations”.

Превръщането на Наградата „ВИК“ във водещата литературна награда в България изискваше много работа и усилия.

Целта ни беше да популяризираме българската проза, да привлечем интерес към творбите на съвременните български автори и да насърчим четенето. В това отношение „ВИК” изпълни своята цел.

Телевизията, радиото, интернет, вестниците и списанията в България проявиха интерес към Наградата „ВИК“. Имаше известен интерес и към самите книги.

Едно от предимствата на Наградата „ВИК“ бе, че читателите имаха възможността да гласуват. Но, за съжаление, те не се възползваха от нея. Годишно гласуваха не повече от 1 000 души. Медиите пишеха, но хората не гласуваха.

До ден днешен продължавам да се питам - защо книгите не се четат? Това е един въпрос, който Фондация „ВИК” задаваше многократно през изминалите 6 години. Много добре съзнавам, че една награда сама по себе не може да направи повече, че тези усилия просто не са достатъчни и че се нуждаем от подкрепа. Затова Фондация „ВИК“ потърси подкрепа от много места. На призивите ни за съдействие получавахме почти едни и същи отговори – това е един „благороден” проект, но за съжаление не и проект, който можем да подпомогнем.

Когато започнахме „Роман на годината”, дълго дискутирахме как трябва да се нарича фондацията, която да популяризира съвременната българска литература. ВИК се оказа добро решение – разбрах, че моята фамилия на български означава „вик“. Приех метафората - вик за помощ за българския роман.

„Да викаш” за една малка група е страхотно. Успехът се нуждае от импулс.

За тези шест години искам да благодаря на 7-та носители на Наградата „ВИК”, също така и на невероятните членове на журито, които четяха романите, на Комитета, който избираше журито. Специални благодарности на Раймонд Вагенщайн, който често ни напътстваше, както и на Елена Найденова, която неуморно популяризираше българския роман. Не на последно място искам да благодаря и на журналистите, без които нямаше да постигнем целите си.

С вече набраната инерция Фондация „ВИК“ смята, че е направила всичко по силите си, за да изпълни първоначалната си цел и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *