Едуард Олби отново на българска сцена

|
Последната премиера за сезон 2004/2005 на театър "Сълза и смях" е "Случка в зоопарка" от Едуард Олби. Леон Даниел поставя отново пиесата след големия успех, който тя пожънва на сцената на Военния театър преди 30 години - тогава под режисурата на Крикор Азарян.
Това е една от противоречивите творби на известния американски драматург. Играна за пръв път в Берлин през 1959, мненията за нея са крайно противоположни, при все че отзивите са предимно положителни. Текстът - прекрасно изграден постабсурден сюжет - изследва границите на толерантността, на общуването, което се превръща в безконтактна връзка - хората си говорят с часове и все пак не се срещат реално.
Питър (Мирослав Косев), директор на издателство, човек с добро семейство и кариера, седи на любимата си пейка в Сентръл парк един слънчев неделен следобед. Към него се приближава Джери (Валентин Ганев) - самотен особняк, който всячески се опитва да въвлече Питър в разговор, първоначално повдигайки тривиалните теми за семейството и работата. За себе си той самият нищо конкретно не споделя, докато не започва да вмъква коментари и да споменава една случка в зоопарка, която скоро щяла да се разчуе. Тази случка ще промени из основи живота на Питър, но това той изобщо и не подозира.
Преводът на "Случка в зоопарка" е на Григор Павлов, сценографията и костюмите са на Андрей Даниел, а музиката - на Кирил Дончев. Въздействието на пиесата върху зрителите е много силно - езикът и стилът на провокативния текст са поразителни, играта и режисурата на постановката - блестящи. Тя не поднася готови отговори, изводи или авторови заключения, не дава насоки и определения. Въпросите, които повдига, са изключително сериозни, особено за времето, в което живеем. Отчуждението, самотата, липсата на личен контакт, заменен с най-разнообразни електронни устройства - всичко това води до разпадане на живата връзка и стабилността в отношенията. Разговорите са смислени и логични, но като че ли хората, колкото и да искат, все не могат да се срещнат, непрекъснато се разминават.
Можем ли все още да общуваме, да се разбираме, да се срещаме в полето на личния контакт? Загубили ли сме способността да откриваме другия без помощта (или въпреки нея) на устройствата за комуникация? Какви са междучовешките връзки и отношения в съвременното общество? Пиесата не дава отговори на тези въпроси, но независимо дали сте почитател на театъра на абсурда или напротив, "Случка в зоопарка" ще ви накара да си зададете въпроси, а може би и да потърсите отговори.
Следващото представление е на сцената на театър "Сълза и смях" на 18 април.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *