“Ей това е кадър!”

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
 
Дебютната стихосбирка на Павлина Каналиева „Оживено“ — въпреки скромния си вид като книжно тяло — заявява едно завършено поетическо присъствие. Без да носи гениални проникновения или да провокира с ексцесивна индивидуалност, книгата е органично цялостна, а стихотворенията са балансирани, създавайки впечатлението за едно постоянно добро ниво.
Което е най-важното обаче, „Оживено“ наистина е жизнена книга. Композирана е непретенциозно — като споделяне на преживявания, а текстовете, макар и носещи голям драматичен потенциал, биват почти винаги спасени от патоса на драматизма чрез някаква щастлива самоирония. Така споделеното е колкото съдбовно, толкова и „прескочено“, „заобиколено“, погледнато отстрани; лирическият човек е едновременно въвлечен в преживяванията и отстранен от тях по силата на своята субективна хармония, превъзмогваща външния свят, по силата на някакъв таен емоционален „резерв“, който не го оставя докрай на произвола и фаталността на случванията — колкото и негови да са те. Чудесен пример е стихотворението „Обективно не-видяно“, в което Азът се изтръгва от медитацията на тъгата с присмехулно отдалечен от самия себе си поглед:
 
Обективно не-видяно
 
Потънала в тъгата си като в река,
разтварям се във нея полугласно...
 
с една ръка
за клонче от маслина се държа,
 
със другата на себе си помахвам
в обектива...
 
и
 
(докато бавно се нагълтвам със вода),
широко се усмихвам...
 
ЕЙ ТОВА Е КАДЪР!
 
„Оживено“ представя и откровени вглъбявания, силно сближаващи се с доста отъпкани поетизми:
 
Оправдание
 
...Мълча,
защото думите ми пречат
да говоря!
 
Въпреки това не лесната каламбурност и не шлагерът са крайната точка в откровенията на Павлина Каналиева. Напротив, духът на книгата се моделира по-скоро в една смислена проникновеност и автентизъм, който в никакъв случай не е простодушен. Така липсата на претенциозност тук не е неумение, но не е и игра, скриваща липсата на послание. Тя е най-вече говорене на човека за себе си и със себе си с една симпатична откритост.
Хубавото е, че докрай остава и приятното заиграване с логиката на понятията и значенията на думите. Така П. Каналиева се изплъзва от уловките на патоса, без да накърнява общия изповеден заряд на стиховете си.
Ако трябва да бъде изведена някаква доминанта на впечатлението, което оставя книгата, то това е лирика в един твърде класичен смисъл. „Оживено“ представлява поредица от поетични преживявания на света, в които Азът е колкото чувствителен, толкова и съзерцателен. С оглед на тази поетика богато нюансираната наблюдателност е ценно качество, което прави стиховете на П. Каналиева емоционално плътни и смислени творби. Находка в това отношение е стихотворението „За душите на...“:
 
За душите на...
 
И врабчетата пишат
удивителни!!!
с опашки
по безлюдна
няма
улица
възкликнала от
есен
 
след полета им
многоточия от мисли
 
за преди и след...
 
Наистина стиховете на Павлина са по-скоро лишени от ефектност, но пък именно такава е органичната им логика — да бъдат изповеди на една лична история. При това се сглобява малко необичаен за този тип поезия портрет на Аза. „Оживено“ наистина дава доста податки за една в известен смисъл пейоративно възприемана поезия — нещо като женска лирика за душата. Тези податки обаче биват неутрализирани от своеобразния скептичен стоицизъм на лирическия Аз. Чрез него субективното преживяване (което все пак клони главно към меланхолията и разочарованието) се неутрализира до един любопитен жизнен поглед, пред който нищо не е докрай изгубено, защото опората е преди всичко у самия човек. Така някаква игрива ирония винаги се оказва готова да балансира сълзливостта, за да се породи по-скоро ведрото усещане за целостта на Аза:
 
...и пазя равновесие
на своя облак,
разтоварвайки сълзите
своевременно.
    („Екстремно“)
 
Пак в тази посока действат и множеството остроумно-закачливи обрати, особено когато са синхронизирани с дълбинността на някоя житейска драма. Между другото — въпреки залитанията към доста познати изрази на драматичното, не бих подценила мисловния потенциал на стиховете на П. Каналиева:
 
Като зъб
    „Животът прилича на зъб...“
        Б. Виан
 
 
Понякога е трудно
сам
да си извадиш извод,
вкоренен
 
дълбоко...
 
Така „Оживено“ не е сензация, но не е и книга, която ще остане без своите читатели. Една от многото — и все пак безспорна като индивидуалност — авторката има какво да каже, прави го с талантлива лекота, а явно и с неподправено удоволствие.
 
 

Каналиева, П. Оживено. Сдружение „Словото“. С., 2004.


 
Книгата може да закупите от виртуална книжарница Books.bg!
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *