Елица Дубарова: Критиците са човеците, творците – самата природа

|
Три са акцентите в отбелязването на 50-годишнината от рождението на Петя Дубарова: началото бе поставено на рождения й ден - 25 април - с представянето на поетично-документалния спектакъл „На слънцето искам да бъда сестра” по сценарий на Георги Райков; на 11 май - в деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий - бяха обявени резултатите от 24-oто издание на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова” и Международната юбилейна конференция на тема „Творчеството на Петя Дубарова в българския и европейския контекст” на 1 юни.
И тази пролет множество стихове и разкази „долетяха” в Бургас от цялата страна. 160 автори в ученическа възраст отново затрудниха с талантливото си вдъхновение петчленното жури на Националния конкурс „Петя Дубарова с председател проф. Владимир Трендафилов - критик, поет и преводач. Голямата награда - пластика „Полет” от скулптора Ненчо Русев - пое в ръцете си Анамария Коева - 18 годишна ученичка от Природоматематическата гимназия в Бургас, първа награда за поезия получи Зара Кънчева от Карлово.
В раздел „Проза” с първа награда бе отличен Константин Георгиев - 18 г. от Габрово.
Анамария Коева има високи призове от участието си в национални и международни конкурси с рисунка, есе, стихове. В Националния конкурс на името на Петя Дубарова тя се представя с четири стихотворения. Ето едно от тях:
Напомняй ми понякога
щом в края на деня изляза
от циферблата на часовника,
че има къде да се върна,
че има разлика
между себеуважение и егоизъм,
между живот и ежедневие…
Напомняй ми, че никога отново
няма да приема в себе си
троянският кон -
като дар в името на равновесието,
защото той е пълен с
чужди светове,
зарове
и с ръце,
които да ги хвърлят вместо мен…
Прозаичността нахлува,
ако й отвориш портите,
а в мен има място
само за едната от нас.
 
Първата стихосбирка на Анамария Коева „От покрива на дъгата” излиза през 2008 г., втората „Ракопис” - 2010, а премиерата на третата „Полет на автостоп” се състоя дни след конкурса, „подкрепена” от първата й самостоятелна изложба - сух пастел, акварел и смесена техника.
Националният литературен конкурс „Петя Дубарова” е създаден през 1984 г., а от 1997-a се провежда под егидата на община Бургас. Списъкът на организаторите се допълва от Дом-музей „Петя Дубарова”, МОМН и РИО Бургас.
 
Интервю с Елица Дубарова:
Сестрата на Петя Дубарова - Елица, е главен уредник на къща музей “Петя Дубарова” и гл.ас.д-р в университет “Проф д-р Асен Златаров”. Преподава Антична и западноевропейска литература на студенти, обучаващи се в специалността българска филология и български език и история.
Каква е перспективата на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова"?
- В административен план перспективата на конкурса си е постоянна права, доколкото Националният конкурс “Петя Дубарова” си е с утвърден статут (от 1997 г.), който регламентира възрастта на участниците, броя на наградите, броя на журиращите членове и т.н. От 3 години конкурсът ни е включен и в Програмата за извънучилищна дейност към Министерство на образованието, което е важно за нашите участници, защото, живот и здраве, другата година най-добрите в конкурса ще могат да получават държавна стипендия като малък стимул за таланта си.
Разбира се, в един по-друг смисъл всеки литературен конкурс трябва да гради своеобразни вътрешни перспективи, но те са неизменно свързани с културната ситуация, актуална към дадения момент. Литературният процес е нещо динамично. Никога не са постоянни критериите за така нареченото “модерно” творчество. Ако днес под модерно се разбира разпадащо се слово, мъгляви асоциативни връзки, изсушеност на емоцията, утре модерно може да стане едновремешното “класическо”, а то е с обратния знак на гореописаните параметри на модерното. То е като при дрехите и обувките. Едно постоянно движение, в което най-важното е да има честност, автентичност, усет за вътрешната хармония, която споява и най-отдалечените елементи и връзки, защото доброто модерно творчество, макар и привидно да е под знака на “разпадането” (все едно дали разпадането на думите, на смислите, или на битието), пак излъчва хармония, пак въздейства и пречиства. Нашият конкурс е в някакъв смисъл лакмус на тези динамични процеси, така че перспективите му са очевидни.
Каква е съдбата на спечелилите награда-следите ли тяхното развитие?
- Следим развитието на нашите лауреати и винаги попадаме на приятни новини, свързани с тях и творчеството им. Ето например, тази година специално за юбилейното издание на конкурса, съм поканила наши лауреати от времето на милениума – млади хора, които вече са реализирани в различни творчески сфери и вече не са просто талантливи ученици, а оценени режисьори, актьори, рекламни дизайнери и т.н. Това е най-голямата ни радост! Да видим всестранното израстване на наши наградени участници. Двойно по-голяма е радостта ни, когато съзрем в тях еуфорията от неочакваната ни среща, няма големеене, няма надуване, това са хора, които вярват в трайната връзка, изградена между тях и нашата дейност. И Василена Радева, и Ани Васева, и Елица Мавродинова, и Иван Брегов, и Мартин Колев, и Ирина Тодорова, и Александрина Георгиева – все наши лауреати с вече сериозни творчески постижения – са виртуално или реално с нас, общуваме и се обичаме по най-човешкия начин. Това е нашата награда, това е постоянно градящата се перспектива. Вълшебно е!
Предстои Международна юбилейна конференция. Как допълват тези научни форуми представата за творчеството и личността на Петя?
- Литературнонаучните конференции нямат за цел да дописват представите за Петя. Те просто са множество лични представи. При всички положения са интересни, но те са вторични по отношение на най-устойчивата представа за Петя – нейната собствена – тази, която творчеството изгражда по спонтанен и неподражаем начин. Ако някой вижда нещо различно от това, което самата Петя представя чрез поезията и прозата, то това е неговото собствено творчество върху нея, един метакреативен жест, насочен към първичното творение, все едно един човешки щрих върху природата. Критиците са човеците, творците – самата природа.
На колко езика са преведени стиховете на Петя Дубарова?
- Стиховете на Петя са преведени почти цялостно на английски и руски език, а представително на още 10 езика. Включена е в толкова много чужди антологии, че няма как да ги изброя и дам справка за тях. Със сигурност интересът е голям, особено откакто излезе двуезичната стихосбирка “Ето ме днес съвършено разлистена”, а преди нея една друга книжка “Четем и превеждаме Петя Дубарова”. В условията на абсолютна глобализация и виртуално общуване тази тенденция ще се засилва, предполагам.
Приближават ли ни годините към Петя?
- Тези, които са имали Петя като близка, не се отдалечават от нея, или дори и да се отдалечат, в крайна сметка пак се връщат към нея. Казвам го и метафорично, и съвсем буквално. Била съм свидетел на хора, които обожават Петя в някакъв период от живота си, после, под едно или друго влияние, се отдалечават от нея, но в крайна сметка се завръщат, смирени… бих цитирала точно как го е казала Петя в стихотворението си “Поезия”: “Момчета, внезапно видели знамение в някакъв сън,/ решаваха мигом, че трябва да станат прочути,/ и тръгваха те лековерно по стръмния път/ към топлата люлка на твоите майчини скути,/ а после, до смърт изморени, нечути от теб,/ те хвърляха камък по твоята горда осанка,/ внезапно съзнали, открили с ужас свиреп,/ че цял живот бяха не с тебе, а в твоята сянка...”
Запитвала ли сте се каква би била сега сестра Ви?
За мен Петя е синоним на поезия(та)! И в този смисъл отговорът ми на следващия въпрос “каква би била сега” е невъзможен, няма как да я подведа под знака на някаква развита физическа представа за нея, защото тя е поезия и същност!
 

Радка БАЛЕВА





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *