Емил Андреев: Нямам амбицията за омнипотентност

|

Интервю на Стоян Терзиев с писателя Емил Андреев за новия му роман “Проклятието на жабата”


 
Емил Андреев е роден в Лом през 1956 г. Преподавател е по английски език в Богословския факултет на СУ. Автор е на книгите “Ломски разкази”, “Късен сецесион”, “Островът на пияниците”, “Стъклената река” (награда ВИК за най-добър роман на 2005 г.). “Проклятието на жабата” е с печата на издателство “Сиела” и излезе през декември 2006 г.
 
След романа “Стъклената река”, който може да бъде наречен бестселър за българските условия за 2005 г., сега с новата си книга ще задоволите ли очакванията на читателите за нов загадъчен, мистичен и по-добър роман?
Това, което казахте за “Стъклената река”, може би не съм го спазил в този порядък в “Проклятието на жабата”. Мистиката в предишния роман и в този, доколкото я има, е като една винетка за двете книги. Това, което са ми казали досега читателите, е, че новият ми роман е по-добър от “Стъклената река”, което ми доставя удоволствие, разбира се. А що се отнася до бестселър в българските условия, това е книга, която може да се продаде в тираж над 5000. Тази съдба “Реката” я имаше, дори доста повече от този тираж се разпродаде, но за “Проклятието” - не знам, тя е доста по-литературна като че ли. Но се надявам, дай боже, да има такава съдба и новата ми книга. Аз се опитвам - въпреки че не съм сигурен, че успявам - да живея от това, което работя. В момента режисьорът Станимир Трифонов снима филм по романа “Стъклената река”, така че свиквам и новите ареалии на киното.
Приятно ли е да видите своята книга, подредена в онзи рафт по книжарниците, където са автори като Паулу Коелю, Дан Браун, Елизабет Костова…
Е, разбира се, че е приятно, макар че аз едва ли имам чак такова ниво на популярност като тези автори. Въпреки че не страдам от липса на самочувствие и смятам, че книгите ми въобще не са лоши. Приятно е, да.
Защо действието в книгата се развива през 60-те години - време, в което нямаше вуртуално пространство, компютри, кодове, тайнствени шифри, които се превръщат в заклинания? Почитателите на фентъзи жанра обичат да надникват в съвременното информационно общество, в този смисъл с какво ще ги очаровате, изпращайки ги в периода на 60-те?
Първо, за човек като мене, който се е оформил като личност в това време, 60-те години бяха най-светлите за цяла Европа и за света. Като почнем от хипи движението, от битническата култура и студентските движения. Даже някои казват, че 60-те години са дали най-много на XX век за развитието на културата и за европейския и световен подем в това отношение. Но през 60-те години имаше едно относително спокойствие, пък и се раждаха много добри неща в провинцията. Точно тогава, когато съм бил дете през 60-те години, се случват нещата, които търпят своето развитие не само до наши дни, но до 2046 г., когато умира героят на книгата. Очарова ме тази невинност на 60-те години и тази задушевност на малката уличка, в малкия квартал, в малкия град (бел. ред. - градчето Олм, където се развива действието, всъщност е анаграма на Лом - родния град на писателя). Хората живееха тогава като че ли някак си по-братски. Така че си има един такъв носталгичен момент по 60-те години, макар че там си имаше и много тежки неща, много неприятни неща, които се случваха. Но така или иначе хората си спомнят с добро за миналото по принцип. Прави ми впечатление, че много млади хора, които сега са на 20-30 години, харесват това време - 60-те години, които крият за тях някаква романтика, някаква обаятелност. Затова използвам и този период в книгата си.
Нека открехнем за читателите леко вратата към сюжета на книгата…
Сюжетът не е много сложен - става дума за 10-годишно момче с прякор Жабата, което има проклятието да провижда в съня си събития и ситуации. Те не са много приятни - става дума за едно убийство, за което детето Михаил Обретенов сънува, че става. Опитва се да сподели това с децата от махалата, но никой не му вярва, дори баща му. И се оказва всъщност, че той е един малък лош пророк. Проклятието да провижда в сънищата си остава за цял живот. Той става световноизвестен музикант и освен че вижда как всичко се разпада около него, проклятието му остава в това, че не може да открие за себе си истинската любов. В момента, когато успява да се докосне до истинската любов, тя вече е станала невъзможна и това е истинското му проклятие.
Емил Андреев - българският Дан Браун или българският Паулу Коелю?
Емил Андреев е българският Емил Андреев. Не смятам, че имам нещо, което да се родее с тези двама автори. Може би в “Стъклената река” има там някаква загадъчност, но тя по-скоро е гротескна, отколкото научно-популярна. Моите неща са по-простички и нямам претенциите за омнипотентност. Просто каквото мога, това пиша, и толкова.
 

Романът на Емил Андреев “Проклятието на жабата” можете да закупите с намаление от виртуална книжарница Словото!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *