Емоционален концерт на Фиш в София

|
Десетото юбилейно издание на "София мюзик джем" започна с концерт на легендarния Фиш на 5 октомври в зала 1 на НДК.
Вокалистът на "Мarillion" идва за втори път в България и в края на концерта си обеща, че няма да е за последно. Залата бе пълна с почитатели на шотландеца от най-различни възрасти, като много добро впечатление правеше големият брой хора, които знаеха текстовете и пееха почти всички парчета с Фиш. Подгряваща група бяха "OJ Band". След като те завършиха изпълненията си и сцената бе подготвена, прозвучаха първите акорди от "Big Wedge" от соловия албум на Фиш "Vigil In A Wilderness Of Mirrors", от който тайничко се надявах, че ще изпее любимата ми "Cliche". Този албум, негов пръв солов проект, си остава за мнозина най-добрия. Последва "Moving Target" - от албума "Field of Crows", от който по-късно чухме и "Numbers". "Moving Target" чертае паралел меду модерния живот и особено световните конфликти и животът по законите на джунглата. Звученето на този албум като цяло напомня "стария Фиш". От "Sunset On Empire" чухме "Brother 52" (с интересните цигулкови фолк мотиви и темата за противопоставянето на амeриканското правителство и "хората със свободен дух") и "Goldfish and Clowns". От превъзходнaта "Plague of Ghosts" - втора част на шестия му студиен албум "Raingods with Zippos", прозвуча "Raingods Dancing/ Wake-up Call (Make It Happen)". Тук, освен "Marillion" се усещат реминисценции към Питър Гейбриъл и "Genesis". От "Fellini Days" чухме "Long Cold Days" и първата част на концерта завърши с "Credo" от емоционалния "Internal Exile", където отново се усеща нишката на повлияните от "Genesis" "Marillion". През цялото време Фиш бе много активен на сцената, разговаряше надълго и нашироко с публиката за качествата на водка "Флирт", играеше роли като илюстрация към песните си и излъчваше настроение - още от самото му появяване на сцената.
След кратка почивка музикантите отново се появиха и залата се взриви, разпознала началото на "Kayleigh". Гласът на Фиш не е онзи, който познаваме от "доброто старо време", но изпълни превъзходно както големия хит, така и целия албум "Misplaced Childhood" - трети студиен за групата. Този концептуален албум е определян като най-добрия от ерата на "Marillion" с Фиш. Песните преливат една в друга и изплитат мрежа от емоции, нашепващи за самота, изгубена любов, преходна слава и, разбира се, изгубената невинност на детството. Това чувство е прекрасно уловено от музиката и думите в "Lavender", където традиционна английска детска песничка е превърната в брилянтна история за любов. През емблематичната за прогресив рока "Heart of Lothian" до катарзиса на "Childhood’s End", който с клавирно соло преминава в "White Feather" Фиш докосна своите почитатели така, както само той умее. Две песни изпълниха музикантите на бис - хитовата "Incommunicado" от разтърсващия "Clutching at Straws" (където отново безпочвено се надявах да чуя "Sugar Mice") и "Market Square Heroes".
За повече от два часа неотменно присъствие на сцената, Фиш доказа колко харизматична личност е и как се раздава на своята публика. Почитателите му успяха да се докоснат до невероятния музикант, истинско явление в световната музика.
 

Снимки от концерта можете да намерите в БулФото.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *