Есетата на Христо Черняев излязоха в сборник

|
На 28 май т. г. в столичното читалище „Николай Хайтов” се състоя премиера на есеистичната книга на поета и публициста Христо Черняев „По чукари и пътеки”. Тя съдържа есета и очерци от различни години за българската природа и нейните хубости, както и спомени за личности – известни творци или обикновени хора, - с които авторът се е срещал и общувал през дългия си и богат творчески и човешки път.
Вечерта бе водена от председателя на Настоятелството на ч-ще „Н. Хайтов” Иван Баджев, слово за Христо Черняев произнесе поетът Матей Шопкин, а откъси от книгата вдъхновено прочете актьорът Вели Чаушев.
С топли думи към изтъкнатия творец се обърнаха негови приятели и близки като Александър Михайлов (той акцентира върху есетата на автора, посветени на красивите български планини и десетки красиви кътчета на България), Станчо Лазаров, който перифразира стиха на поета „живях като птица, изгаснах като звезда” и му пожела не да гасне, а „да грее като звезда”, Георги Драмбозов (поздравил Черняев с посветено нему свое стихотворение), фолклористката Елена Огнянова.
Огнянова като член на комисията от програмата за подпомагане на българската книга („По чукари и пътеки” е издадена с конкурс на Министерството на културата) сподели, че сред 50-те книги, участвали в конкурса и написани на лош български език, изпълнен с чуждици, жаргонни думи и нисък стил, сборникът с есета на Черняев се е откроил ярко със своето чисто, живо, образно, естествено, богато и красиво българско слово.
Трудно може да се акцентира върху отделно есе или спомен от тази удивителна и богата книга, написана от майстор на перото, влюбен в природата на България и нейните хора. Сред героите му са творци като Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Александър Муратов, Усин Керим и много други.
Особен интерес представлява споменът за перипетиите на стихотворението „Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда”, заради което Черняев бил обвинен по донос за разпространяване на контрареволюционни материали от хардлайнери партийци и чистофайници и само намесата на авторитети като Христо Радевски (председател през това време на Съюза на българските писатели – 1956 година, времето на т. нар. унгарска „контрареволюция”) и Веселин Ханчев, който помества стихотворението в някогашното списание „Млад кооператор”, са ги възпрели от преследване на младия поет.
 
* * *
 
       На Ефрем Каранфилов
 
Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда
и недейте го връзва за кол до стобора,
и не казвайте вие, че нямало кът под простора,
неутъпкан от старите конски стада!
Нека то не узнае вкуса на юздата желязна
и голямата скръб по нестигнати далечини!
Равнината без него ще бъде печална и празна,
ако то не изцвили през ранните пролетни дни,
ако то – младенец, от просторите светли помамен,
не политне – стрела недогонена – в дол и гора,
ако то не изтръгне възторга й пламенен
чрез избита от камък искра…
 
Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда.
 

Литературният критик Здравко Недков пише следното: „Читателите на „По чукари и пътеки” ще се докоснат до един мъдър копнеж по красотата, до една топла носталгия, до една свежа романтичност – неща, които изчезнаха от литературата през последните десетилетия”.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *