Жанровият шедьовър “Слепоглед” излиза на български, прочетете откъс

|

 Корица на книгатаСлепоглед” (ИК Изток-Запад”) е неустоимо и интелигентно поднесено жанрово пиршество, развито блестящо от оригиналния писател и биолог Питър Уотс, чиято страст към авангардната наука е втъкана плавно във фабулата на великолепния му роман, разказващ за страховит контакт с извънземна раса.


Два месеца от падането на звездите… Два месеца, откакто шестдесет и пет хиляди извънземни тела се свиха около Земята като сияен юмрук и пищяха до небесата, докато атмосферата ги превръщаше в пепел... Два месеца от онзи миг на кратък шпионаж, дело на неизвестна цивилизация. Два месеца в мъртвешка тишина, докато светът, смутен, сдържа дъха си... и докато една полуразпаднала се космическа сонда не долавя шепот от ръба на Слънчевата система – слаб сигнал, разсичащ космическото пространство като лъч на морски фар... Каквото и да има там, то не говори на нас... Може би беседва с някоя далечна звезда? Или с нещо по-близо?

Няма да е преувеличение, ако сравним великолепието, интелигентността и иновативния подход на „Слепоглед” с творчеството на монументални класици на научната фантастика като Айзък Азимов, Майкъл Крайтън, Грегъри Бенфорд, Артър Кларк и Станислав Лем. Номинацията за престижния приз „Хюго”, възторжените отзиви от хиляди читатели, провокацията на идеите, цялата феерична и вдъхновяваща история на света, създаден от канадеца Питър Уотс – всичко това превръща „Слепоглед” в едно от големите литературни събития за последните години. Уотс, който е морски биолог по образование, обединява богатото си въображение с тънкостите на когнитивната психология, за да ни предложи роман, който не само удивлява със сюжетното си богатство, но и шокира с дълбокия си подтекст.

Слепоглед” e сложна и предизвикателна книга, смело и находчиво пренесена на български език от Елена Павлова, известна не само като преводач на писатели от ранга на Дан Симънс и Стивън Кинг, но и като автор на остросюжетна белетристика. Павлова с основание смята, че „Уотс е съвременен автор във всеки един смисъл на думата – той не просто използва за основа на творчеството си т. нар. „кътинг-едж” наука и не просто има модерен стил на писане: героите му живеят в свят, който е логично продължение на нашия собствен. И разказите на Уотс, и предишните му романи, и „Слепоглед”, се отличават с на моменти зловеща достоверност... Накратко: Уотс е различен.” Павлова продължава с хвалебствията и анализа, определяйки „Слепоглед” като „книга за хората, за това как всеки един възприема света различно и как човешкият мозък е така устроен, че в действителност представлява гигантска Китайска стая, в която постъпват откъслечни парченца информация, преработват се по предварително зададени алгоритми и се поддават на ума ни, с ясното съзнание, че в действителност той се изправя не пред истинския свят, а пред негов модел... който има маргинално общо с реалността!



***

ТЕЗЕЙ

Кръвта вдига шум.
Сюзън Вега[1]

Представи си, че си Сири Кийтън.

Събуждаш се в агонията на възкресението, зинал за въздух след разбиващ рекордите пристъп на сънна апнея[2], продължил сто и четирийсет дни. Заради добутамина[3] и левенкефалина[4] кръвта ти е гъста като сироп. Можеш да усетиш как мъчително си проправя път през артерии, изсушени и спихнати след месеците, прекарани в изключено състояние. Тялото се напомпва в серия болезнени стъпки: кръвоносните съдове се разширяват; плътта се разлепва от плът; ребрата пукат в ушите ти с внезапна, необичайна за тях гъвкавина. Ставите ти са сковани от неупотреба. Приличаш на съсухрена мумия в хватката на неправдоподобен rigor vitae.

Щеше да пищиш, само да можеше да си поемеш дъх.

Припомняш си, че вампирите са минавали най-редовно през този процес. За тях е било нормално, било е уникалният им подход към пестенето на енергия. Несъмнено са щели да успеят да покажат на вида ти един-два полезни трика относно въздържанието, ако още в зората на цивилизацията не ги беше довършила онази абсурдна антипатия към правите ъгли. Може би все още могат. Така де, нали се завърнаха – вдигнати от гроба посредством вуду магията на палеогенетиката, съшити от отпадъчните гени и фосилния костен мозък, разтворени в кръвта на социопатите и високофункционалните аутисти. Един от тях е командир тъкмо на тази мисия. Шепа от гените му живее и в твоето собствено тяло, така че и то да може да се вдигне от гроба – тук, на ръба на Слънчевата система. Никой не преминава отвъд Юпитер, без да стане отчасти вампир.

Макар и мъничко, болката започва да отслабва. Включваш присадките си и извикваш собствените си жизнени показатели: ще минат дълги минути, преди тялото ти да може да реагира пълноценно на двигателни команди – и часове, преди болката да затихне напълно. Тя е неизбежен страничен ефект. Просто такава е цената за сплайсването[5]на вампирски подпрограми в човешкия код. Навремето си питал за болкоуспокояващите, но всякакви нерво-блокери прецакват метаболичната реактивация. Така че стискай зъби, войниче.

Чудиш се дали преди края и Челси се е чувствала по същия начин. Но това събужда един съвсем друг вид болка, така че я блокираш и се съсредоточаваш върху живота, който си проправя отново път в крайниците ти. Страдаш мълчаливо и проверяваш корабния дневник за прясна телеметрия.

Мислиш си: „Това не може да е вярно!“

Защото ако е, то тогава се намираш в погрешната част на вселената. Не си в пояса на Кюйпер, където ти е мястото: намираш се високо над еклиптиката и дълбоко навътре в Оорт, в царството на дългопериодните комети, които навестяват слънцето веднъж на милион години и дори по-рядко. Озовал си се извън Слънчевата система, което означава (изкарваш си системния часовник), че си бил „немъртвец“ за осемстотин дни.

Успал си се с почти пет години.

Капакът на ковчега ти се плъзва встрани. Трупоподобното ти тяло се отразява в огледалната стена на кабината от другата страна – изсъхнала като чироз двойнодишаща риба в очакване на дъждовете. Мехури с изотоничен разтвор са залепнали за крайниците й като насмукани антипаразити, нещо като пиявици наопаки. Спомняш си как се забиват иглите точно преди да те изключат – още по времето, когато вените ти са представлявали нещо по-различно от изсъхнали сгърчени конци от телешка пастърма.

Отражението на Спиндъл отвръща на погледа ти от отредения му ковчег, непосредствено от дясната ти страна. Лицето му е обезкървено и скелетоподобно: също като твоето. Огромните му хлътнали очи танцуват в орбитите си, докато възстановява собствените си връзки – толкова масивни сензорни интерфейси, че в сравнение с тях показваното през твоите обикновени магазински платки е като театър на сенките.

Чуваш кашлица и скърцане на ръждясали крайници някъде отстрани, мяркаш следи от отразени движения там, където другите се размърдват на ръба на периферното ти зрение.

– Ка... – гласът ти е още дрезгав шепот – ... стан...

Спиндъл размърдва челюстите си. Осезаемо пукат кости.

– ... Прецакани... – изсъсква той.

Дори не си срещнал извънземните, а те вече те въртят на малкия си пръст.

__________________________________


[1]       Сюзън Вега (р. Сюзън Надин Пек) – американска певица. Реален цитат от едноименната песен (Blood Makes Noise).

[2]       Сънната апнея е заболяване, при което по време на сън дишането прекъсва.

[3]       Добутамин (dobutamine) – симпатомиметичен препарат, използван за лечение на инфаркти и сърдечни проблеми.

[4]       Левенкефалин (leu-enkephalin) – ендогенен опиоиден пептиден невротрансмитер с антагонистично действие по отношение на μ- и δ-опиоидните рецептори.

[5]           Сплайсване (от датски – splissen) – скачане на два края (най-често на въжета); впоследствие терминът се обособява в киноиндустрията (рязане и слепване на ръка на филмова лента). Днес се използва в инженерството, в програмирането и особено активно в генетиката – по повод свързване на фрагменти от гени и влагането им в клетка.



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Жанровият шедьовър “Слепоглед” излиза на български, прочетете откъс

  1. 1
    2013-03-16 21:04:40
    Харлан Елисън
    Какво друго има преведено от този автор?