Жан Мишел Жар – концертът

|
Концертът на Жан Мишел Жар (Jean Michel Jarre) у нас е събитие, което не може да се подмине равнодушно, независимо от отношението към музиката, която той прави. Не защото това е първият концерт в новооткритата зала "Армеец Арена" - а по-скоро защото вече разполагаме със зала, в която могат да се провеждат такива концерти. И не защото шоуто му е нечувано и невиждано - от доста години музиканти от различни жанрове предлагат много по-зрелищни спектакли - а защото концертният живот в страната ни е осеян с огромни дупки за запълване и е добре, когато това се случва.
Особеностите на концертния живот тук обаче няма да разглеждаме - темата е обширна и нееднозначна, въпреки че пряко засяга случилото се на 9 октомври в зала "Армеец Арена", където в 20 ч. препълнената зала очакваше появата на прословутия французин. Над 40 минути по-късно (не)търпението на публиката бе възнаградено и от противоположния край на сцената влезе Жан Мишел Жар, премина през трибуните и терена, докато се здрависваше, усмихваше и разменяше по няколко думи с хората, и се качи на сцената.
Залата бе наелектризирана и ми се иска да кажа, че остана така до края на продължилото над 2 часа без прекъсване шоу. Не мога да го кажа, защото при такова голямо име неизбежно се стичат мнозина, пожелали да видят с очите си нещо, което е понякога нереална представа от минали години, когато лазерното шоу, гледано на видеокасети, бе секващо дъха; понякога е просто желание да видиш звездата. И цялостното настроение и излъчване в залата е различно. Концертите отдавна не са само сбирки на отдадени фенове, а пълнокръвно шоу за забавлението и доброто прекарване на всеки, купил си билет. В което няма нищо лошо, разбира се. Сигурна съм, че за мнозина от дошлите от любопитство този концерт далеч е надхвърлил очакванията им.
Жан Мишел Жар не е само изпълнител, композитор и новатор в областта на електронната музика. Той е и посланик на добра воля за ЮНЕСКО, силно ангажиран по въпросите на опазване на околната среда и образованието. Тези две негови страни видяхме и чухме в студената октомврийска вечер, когато французинът говореше много между парчетата, ту на английски, ту на френски (организаторите се бяха постарали да осигурят превод от Людмил Фотев), дори и няколко думи на български. А докато свиреше, рядко спираше на едно място, изпълнен с енергия сякаш много повече, отколкото цялото електричество, всички мощни лазери и пултове на сцената, зареждан от музиката и зареждащ с нея залата.
Емблематичната лазерна арфа, кадрите, прожектирани на огромната стена зад сцената, мащабното осветление и кристалния звук бяха едни от ключовите елементи, осигурили величественото въздействие на концерта. И дребничкият Жан Мишел, като кълбовидна мълния между пултовете, клавирите, всички причудливи инструменти, край теремина, тичащ по сцената, в непрекъснат контакт - мълчаливо или не - със своята публика.
Чухме части от поредните в дискографията му албуми "Oxygene", "Équinoxe" и "Magnetic Fields", от "Rendez-Vous" и "Chronologie", парчето "Vintage" от последния му студиен албум "Téo & Téa" (2007), написаното след първото му турне в Китай "Souvenirs de Chine".
Чухме музика без думи, но с ясни послания. Музика с въздействащи картини, дори без помощта на видеостената и лазерните ефекти. Музика за забавление и музика за отпускане. Космическа музика за хората, човечна музика за света. Музиката на Жан Мишел Жар.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *