Жените и “Доброто тяло”

|
В Театър 199 отново се играе пиеса на Ева Енслър, скандално известната авторка на “Монолози за вагината”.
Радикална феминистка, както самата тя се определя, писателката пак се занимава с анатомията на част от женското тяло, като този път се изкачва малко по-нагоре и съсредоточава вниманието си в корема. На пръв поглед проблемите, засегнати в “Доброто тяло”, касаят само жените и се завъртат около вечното ни желание да сме слаби, с перфектно изваяни форми, точно като на красавиците от списанията и рекламите. Пиесата, изградена на принципа на “one man show” (само че по-скоро “one woman show” на Касиел Ноа Ашер, постановка - Иван Урумов), води битка срещу “имидж мейкърите, разпространителите на списания, пластичните хирурзи”. Битка, която ми се ще да не е предварително обречена – наистина всички знаем, че не можем да приличаме на кукли Барби. Но знаем ли, че не ни и трябва? Че не е здравословно? Че не е добре за нас? Защо мислим, че когато сме слаби (а “слаба” в женския речник е пълен синоним на “красива”), сме добри? И щом не сме слаби, значи сме лоши, тялото ни, което ни пречи да сме красиви, е лошо, мразим части от него, опитваме се да ги поправим, моделираме, заличим... изведнъж драматургичният текст вече не се занимава само с нещастието на няколкото килограма в повече, в него не душата, сърцето, умът ни, а закръгленият корем се превръща в свърталището на дълбоките ни страхове и обсебва по-голямата част от вниманието ни. Самоомразата – това е нишката, която Енслър проследява, започвайки от самата себе си и преминавайки през всички жени, които е интервюирала из различни краища на планетата. На сцената разказват историите си някои от тези жени, напълно различни по характер, съдба, обществено положение, обединени от едно-единствено нещо – мисълта за тялото им, по-точно за неговите несъвършенства и начините, по които могат да се премахнат.
Актрисата Касиел Ноа Ашер с лекота се превъплъщава в самата Енслър, която разказва за проблемите на своето детство, в Хелън Гърли Браун – създателката на “Космополитън”, жена на 80 години, която не се отказва от битката да изглежда по-млада, в Изабела Роселини, рекламно лице на “Ланком” въпреки 40-те си години, в италианка, която премахва забележителния си бюст, след като става любовница на любовника на собствената си майка, във фотомодел, който се подлага на непрекъснати пластични операции, за да задоволи съпруга си (пластичен хирург). Единствено образът на негърката Бърнис, опитваща се да отслабне в “дебелариум”, на моменти се накъсва, но наистина е изключително трудно да се постигне реализма на тъмнокожа над стокилограмова жена... Мотив във всяка една история са откровенията на жена на средна възраст, която се вглежда в изминалия си живот и разказва – с хумор и самоирония – за безнадеждната битка с хляба и сладкишите и изпитва ненавист към част от тялото – корема, бедрата, гърдите. Проблеми, дълбоко гравирани в психиката, които занимават неспирно умовете на тези жени и преди всичко са създадени в детството от родителите, най-вече от майката. “Доброто тяло” е опит за наистина задълбочено надникване в най-тъмните и потайни кътчета на женското съзнание, та дори и подсъзнание, точно както го прави и “Монолози за вагината”. Сценографията на Мария Диманова е изключително семпла и категорична – модернистичен стол, съставен от огромна вилица и лъжица, на фона на изписаните като рекламен билборд имена на героините в пиесата. Трябва да се отбележи и музиката – съвременните хитове, изпълнени като парчета от петдесетте, само подсилват картината на предварителната обреченост на всеки опит да се поправи нещо по женското тяло, което всъщност никога не се разваляло.
“Доброто тяло” може да не е най-блестящата творба на Ева Енслър, но комбинацията между вдъхновяващото изпълнение на Касиел Ноа Ашер и дълбочината на засегнатите теми създават постановка, призив за освобождаване на женското съзнание, която вълнува и замисля - какво, наистина, би станало, ако престанем да отделяме почти цялото си внимание и усилия да изглеждаме слаби и красиви, а се съсредоточим върху глобални световни проблеми? В Америка самата авторка изпълнява пиесата си, а българските зрители имат възможността да гледат Касиел на сцената на Театър 199 на 14 и 21 февруари.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *