Живко Гинчев: Загубихме мача, но печелим тоалетната война

|

Интервю на Стоян Терзиев с Живко Гинчев, автор на книгата “Тоалетната война”, направено по време на първата за страната й премиера - в книжарница “Магелан”, Пловдив, 22 февруари 2007 г.


 
Живко Гинчев е говорител на 19-ия световен шампион по шахмат Веселин Топалов. Гинчев е дългогодишен журналист във вестниците “24 часа” и “Дневен труд”. В книгата си “Тоалетната война” (изд. “Грейн адвъртайзинг”) той описва скандала около двубоя между Топалов и Крамник в Елиста, Калмикия, през октомври миналата година, когато българинът изгуби титлата си при съмнителни обстоятелства около мача.
 
Дава ли книгата ви безспорни доказателства за нарушени правила от страна на Крамник в двубоя с Топалов в Калмикия?
Безспорни доказателства за нечестна игра няма, разбира се, но в книгата има доста факти, които будят съмнение. Това притесняваше не само нас като екип, но и първия апелативен комитет, който, като разбра за честите посещения на Крамник в тоалетната, разпореди мачът да продължи в условията на ползване на една тоалетна от двамата играчи. Това, разбира се, не се хареса на Крамник и оттам нататък вече започна “тоалетната война”. Той имаше самочувствието и увереността, че всичко, което пожелае, ще бъде направено там за него и така продължи самата война.
Има ли любопитни факти в книгата, за които не знаем вече от медиите?
Знае се за интернет кабелите, открити в тоалетната, но има любопитни обстоятелства не само около тях. Един от тези неизвестни досега факти е свързан със спрените ни доставки за храна. Беше разпоредено от някаква служителка на Министерството на културата да бъде намалена доставката на месо за нашия екип във вилата, което си беше не само една психологическа, но и физиологическа атака срещу нас. Сега това може да бъде прието и откъм веселата му страна, но тогава беше само една малка част от постоянните опити да бъдем притеснявани.
Твърдите, че сте били подложени на постоянен психологически тормоз, така ли?
Да, разбира се, аз съм убеден в това. Ще спомена и случая с отказа да кацне нашият правителствен самолет, който трябваше да ни прибере от Елиста, за мен това е уникално. Правителствени самолети кацат и в Ирак, и в Афганистан, където има войни, но в Русия беше изпратен прокурор, който държа до последно затворено летището на Елиста. Същото летище, от което на другия ден излетя Крамник, но ние не можехме да излетим. Това също е част от психоатаките към нашия екип.
Други любопитни факти в книгата са подробностите около спора при какъв резултат да продължи мачът - дали при 3:1 или 3:2 - там има детайли какво са предлагали двете страни. Едно от интересните предложения беше мачът да бъде прекратен и да бъде продължен при резултат 0:0 през април тази година. ФИДЕ отказа да приеме тази идея на екипа на Крамник, въпреки че ние бяхме склонни да се съгласим на този вариант, защото изглеждаше най-безобиден.
От интернет научих, че авторитетният руски вестник “Известия” е проявил интерес и ще публикува откъси от вашата книга. Имате ли предположения как ще бъде приета тя в Русия?
Аз не мога да предполагам за всички как ще я приемат там, но още докато бяхме в Калмикия, поне в интернет форумите, личеше, че има и нормално мислещи хора, също руснаци. Те коментираха, че наистина не е естествено да ходиш до тоалетната 50 пъти по време на партия и че има нещо съмнително в това.
Целите ли да предизвикате с книгата си един мощен международен скандал, за да привлечете вниманието към този случай, като оспорите титлата на Владимир Крамник?
Може би донякъде да, но всъщност, написвайки книгата, аз исках по-скоро да бъда само хроникьор. Книгата е един документален разказ за двубоя в Елиста. В нея няма и грам художествена измислица. Всички факти и лица са действителни. В книгата почти няма шах. Включил съм партиите само за да онагледят ситуациите. Това не е книга, предназначена за шахматисти, и съм сигурен, че и хора, които не се интересуват от шах, ще посегнат към нея.
С иска от 5 млн. долара за компенсация за проваления мач-реванш ли продължава “тоалетната война”?
Поне засега - да. Това е планираното от Силвио Данаилов, мениджъра на Топалов. Чакаме да свърши турнирът в Линарес, Испания, на 11 март (бел. ред. - в мегатурнира по шахмат в момента се играят първите 7 кръга в Морелия, Мексико, и след кратка почивка вторите 7 кръга ще се играят в Линарес). После г-н Данаилов ще бъде по-свободен да умува какви стъпки точно да се предприемат по-нататък. Вече влязохме в контакт с германски адвокати, които ще се занимаят с в. “Зюддойче цайтунг” (Zudeutsche Zeitung), който публикува нелепите твърдения за подсказване със знаци от страна на Данаилов към Топалов.
След толкова месеци може да се каже обаче, че книгата ви остава само за протокола, постфактум. Защо вашият екип не реагира своевременно при огласяването на скандала с кабелите в тоалетната? От наблюдатели съм чувал, че вие сте си затраели за кабелите, защото руснаците са ви държали с допинг-пробата на Топалов. Ако сте били сигурни в чистотата на тази проба, то тогава защо не огласихте скандала веднага?
Как можем да бъдем сигурни, след като лабораторията е в Москва! Как можем да бъдем убедени? Те ни убеждаваха, ча лабораторията в Москва е лицензирана, а месец след това прочетох, че едва сега е лицензирана. Допинг-тестът беше много силен коз, който държаха. Знаете колко случаи има такива на уж положителни проби. От друга страна, г-н Данаилов получи информация, че е възможно барети да нахлуят във вилата, в която бяхме настанени.
С какви правни основания според вас?
Спомняте ли си един случай с баскетболния отбор на ЦСКА? Не си спомням точно в кой руски град играха, но били настанени в някакви зверски условия: в хотела - глад и мизерия. Нашите хора се бяха оплакали от това нещо и последва отговор в сайта на отбора домакин, че нашите са вкарвали проститутки в хотела. Там могат да те “работят” както си искат. Дори да не си вкарвал проститутки, те ще ти вкарат. Там дори медиите мачкат. Да сте прочели в някоя руска медия, че е имало кабели в тоалетната на Крамник? В българските медии ще прочетем и най-лошото за Топалов. Но там не го допускат това нещо. За техния човек или добро, или по-добро. Така че натискът методично си оказваше влияние върху нас. Осмата и деветата партия вече Веско играеше блиц - той играеше невероятно бързо само за да не може Крамник да ходи до тоалетната.
Защо приехте този мач да е в Русия, ако сте имали информация за отношението там?
Имали сме информация, но никога не сме си и представяли, че ще бъде в такава степен. На цената на всичко да се постигне една титла. Никога не сме предполагали това.
“Тоалетната война” - това войната, която загубихме ли е, или тепърва ще я печелим?
Не бих казал, че сме я загубили. Ние загубихме мача, но не и “тоалетната война”. Аз мисля, че “тоалетната война” я спечелихме, защото успяхме още тогава да защитим тази една точка, която абсолютно регламентирано Топалов спечели служебно, когато Крамник не се яви на петата партия. Успяхме да запазим тази точка и мачът да продължи. Това е морална победа извън шахматната дъска при абсурдните обстоятелства, за които ви казах.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *