Животът в светлина щом засияе

|
Можеш ли да бъдеш щастлив, когато знаеш, че всяко нещо има край? Можеш ли да обичаш, когато нямаш отговор? Можеш ли да останеш тук, на този свят, когато вече нищо не те удовлетворява?


Общочовешки въпроси, много значими и сериозни. Въпроси, които по-скоро се опитваме да забравим, отколкото да търсим отговорите им.

Омер обаче не може да живее по този начин.

Главният герой на Сердар Юзкан в последната му книга "Край Остров на цветята Надеждата е скрита" е неспокойна душа. И не смята да продължава повече сляпото си съществуване. Отчаян и обезверен, възрастният Омер е решен да приключи с живота и терзанията си веднъж завинаги. Но не така мисли детето Омер. Още по-малко е готов да се съгласи с това делфинът Омер.

Началото на книгата би било леко мрачно, и дори отблъскващо, ако трябваше да наблюдаваме терзанията на един самоубиец. Нищо подобно обаче не се случва - с ловък похват, изваден сякаш от арсенала на Харуки Мураками, авторът променя действието, и сякаш подменя реалността - поредица от странни събития връхлитат главния герой, в светлината на които опитът му за самоубийство изглежда като незначителна подробност. Умелият разказвач плавно ни въвлича в мотивите и чувствата на героя - трийсетгодишният Омер не вярва в чудеса и е изгубил каквато и да е надежда, че в живота има нещо хубаво. Но нещо неподозирано се крие в собственото му детство. Нещо, което го повлича в последното търсене на отговорите. Те се крият дълбоко в миналото на мъжа - в едно забравено лято. В неговото изгубено лято. Безпаметните събития от детството се завръщат в живота му, и онази магия на детските дни започва постепенно да изплува от дълбините на спомените.

Авторът редува картините от двата свята на Омер - мрачната решимост на възрастния и мечтите на малкото дете: героят, решен да сложи край на живота си, изведнъж е сполетян от множество странни случки, които го предизвикват да се впусне в търсене, да ги разбере; детето Омер, подтиквано от любопитство, от желание да открие истинско приятелство и любов, се хвърля в поредица от приключения по пътя към щастието; възрастният като в сън среща Ангела на смъртта, и изпада в абсурдното положение да бъде убеждаван от него да не бърза с отчаяната присъда над самия себе си; малкият Омер печели невероятно приятелство с делфин и открива в него споделяне и разбиране, каквито е имал само в мечтите си... Постепенно събитията се завъртат и героят преживява отново своето детство, за да стигне до скрития смисъл, до намерените и грижливо забравени отговори, които детето би могло само да вярва, а възрастния - само да разбира... Спирам дотук - сред недомлъвките все ще изпусна нещо важно, а книгата е от онези удоволствия, на които е необходима почти криминалната загадка за духа.

Юзкан постига много с вплетените детайли - отделни кратки приказни истории, с почти притчова мъдрост. Характерът на Омер е щрихиран много точно в една тях - случката със синята птичка. Един ден, като малко дете, героят вижда две птички в един кафез - жълта и синя, с коренно различно поведение - жълтата спокойно пее, храни се и се чувства добре вътре, докато синята не спира да блъска в телените пръчки, в търсене на изход. Това неспокойствие е символ, основен белег на душевността на Омер през целия му живот - "Човек е в затвор, ако не е свободен", казва героят, и продължава да търси истинските стойности - Щастие, Любов, Вяра, Разум... Никъде в кафеза на реалния свят той не намира утеха, и за него животът без цел и по-висш смисъл е един капан от празнота и безсмислие.

Стилът на Юзкан е много интересен - мистиката, която някак очакваме от роман, окачествяван като "близък до жанра на Коелю", е заменена с много жива сплав от приказка и суров реализъм. Авторът умело ги използва при описанието и противопоставянето на двете сюжетни линии - прокрадващата се вяра в чудеса на детето и властващото отчаяние у възрастния Омер. Това, което отличава тази книга от другите в жанра, освен позитивната нагласа и лиричните думи, е и динамичното, и на места дори напрегнато действие. Късите глави, които ни подхвърлят ту назад към детството, ту напред в света на възрастния, са и малко рискован експеримент - читателят трябва да раздели вниманието си между различните истории, и в даден момент да изгуби нишката, или да спре. Но именно активната сюжетна линия и наситеност със събития провокират интереса и ни карат да продължим заедно с Омер. За да "Останем със светлина".
 

Мирослав Моравски



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *