Общочовешки въпроси, много значими и сериозни. Въпроси, които по-скоро се опитваме да забравим, отколкото да търсим отговорите им.
Омер обаче не може да живее по този начин.
Главният герой на Сердар Юзкан в последната му книга "Край Остров на цветята Надеждата е скрита" е неспокойна душа. И не смята да продължава повече сляпото си съществуване. Отчаян и обезверен, възрастният Омер е решен да приключи с живота и терзанията си веднъж завинаги. Но не така мисли детето Омер. Още по-малко е готов да се съгласи с това делфинът Омер.
Началото на книгата би било леко мрачно, и дори отблъскващо, ако трябваше да наблюдаваме терзанията на един самоубиец. Нищо подобно обаче не се случва - с ловък похват, изваден сякаш от арсенала на Харуки Мураками, авторът променя действието, и сякаш подменя реалността - поредица от странни събития връхлитат главния герой, в светлината на които опитът му за самоубийство изглежда като незначителна подробност. Умелият разказвач плавно ни въвлича в мотивите и чувствата на героя - трийсетгодишният Омер не вярва в чудеса и е изгубил каквато и да е надежда, че в живота има нещо хубаво. Но нещо неподозирано се крие в собственото му детство. Нещо, което го повлича в последното търсене на отговорите. Те се крият дълбоко в миналото на мъжа - в едно забравено лято. В неговото изгубено лято. Безпаметните събития от детството се завръщат в живота му, и онази магия на детските дни започва постепенно да изплува от дълбините на спомените.
Авторът редува картините от двата свята на Омер - мрачната решимост на възрастния и мечтите на малкото дете: героят, решен да сложи край на живота си, изведнъж е сполетян от множество странни случки, които го предизвикват да се впусне в търсене, да ги разбере; детето Омер, подтиквано от любопитство, от желание да открие истинско приятелство и любов, се хвърля в поредица от приключения по пътя към щастието; възрастният като в сън среща Ангела на смъртта, и изпада в абсурдното положение да бъде убеждаван от него да не бърза с отчаяната присъда над самия себе си; малкият Омер печели невероятно приятелство с делфин и открива в него споделяне и разбиране, каквито е имал само в мечтите си... Постепенно събитията се завъртат и героят преживява отново своето детство, за да стигне до скрития смисъл, до намерените и грижливо забравени отговори, които детето би могло само да вярва, а възрастния - само да разбира... Спирам дотук - сред недомлъвките все ще изпусна нещо важно, а книгата е от онези удоволствия, на които е необходима почти криминалната загадка за духа.
Юзкан постига много с вплетените детайли - отделни кратки приказни истории, с почти притчова мъдрост. Характерът на Омер е щрихиран много точно в една тях - случката със синята птичка. Един ден, като малко дете, героят вижда две птички в един кафез - жълта и синя, с коренно различно поведение - жълтата спокойно пее, храни се и се чувства добре вътре, докато синята не спира да блъска в телените пръчки, в търсене на изход. Това неспокойствие е символ, основен белег на душевността на Омер през целия му живот - "Човек е в затвор, ако не е свободен", казва героят, и продължава да търси истинските стойности - Щастие, Любов, Вяра, Разум... Никъде в кафеза на реалния свят той не намира утеха, и за него животът без цел и по-висш смисъл е един капан от празнота и безсмислие.
Стилът на Юзкан е много интересен - мистиката, която някак очакваме от роман, окачествяван като "близък до жанра на Коелю", е заменена с много жива сплав от приказка и суров реализъм. Авторът умело ги използва при описанието и противопоставянето на двете сюжетни линии - прокрадващата се вяра в чудеса на детето и властващото отчаяние у възрастния Омер. Това, което отличава тази книга от другите в жанра, освен позитивната нагласа и лиричните думи, е и динамичното, и на места дори напрегнато действие. Късите глави, които ни подхвърлят ту назад към детството, ту напред в света на възрастния, са и малко рискован експеримент - читателят трябва да раздели вниманието си между различните истории, и в даден момент да изгуби нишката, или да спре. Но именно активната сюжетна линия и наситеност със събития провокират интереса и ни карат да продължим заедно с Омер. За да "Останем със светлина".
Мирослав Моравски
