“Животът – това са две жени” възкръсна на обновената сцена на театър “София”

|
Драматургичният шедьовър на Стефан Цанев ознаменува 213-ата премиера на театър “София”.
В нея си дават среща гениите на живия ни класик, режисьора Георги Михалков и блестящата игра на Койна Русева, Ангел Генов и Доротея Тончева, а освободената от този сблъсък творческа енергия създава едно незабравимо театрално преживяване.
“Животът – това са две жени” е най-поставяната пиеса на Стефан Цанев. Написана преди двайсет и две години, текстът й е попадал в ръцете на множество режисьори, но палмата на първенството за най-добро представление до този момент държеше Младен Киселов. До този момент, защото младият режисьор Георги Михалков е успял да сътвори сценичен шедьовър, който, ако не по-добър, то поне не отстъпва по нищо на предходника си. Верен на текста на автора “и на новото време”, както добавя с усмивка, той сам потърсва Стефан Цанев преди около две години с предложението да реализира нов прочит на класическата вече творба. Първоначално проектът е предвиден за “Театър 199”, но се сбъдва на сцената на театър “София”.
“Това не е пиеса с уловки и ефектни драматургични решения”, заявява режисьорът и е напълно прав. Който познава творчеството му (сякаш най-пресни са спомените за “Президентките” и “Паметта на водата”), е наясно с афинитета му към женските образи и заложената в тях проблематика, психологизма и дълбинните процеси в човешката душа. Декорите в “Животът – това са две жени” са максимално изчистени и въпреки това притежават изключително въздействена сила (заслуга на Петър Митев), а перфектно подбраните звукови и музикални картини (дело на Иван Драголов) директно пренасят зрителя в мястото на действието.
Пиесата е максимално концентрирана в сюжетно отношение – трима персонажи и затворен хронотоп, - ала с разгръщането на характерите и техните разкази драматичният ефект придобива вселенски измерения. Не бива да забравяме, че освен гениален драматург, Стефан Цанев е и изтънчен познавач на класическата театрална традиция, и именно това съчетание на бляскав талант и респектираща ерудиция е заложено в основата на “Животът – това са две жени”. Прескачащ с ефирна лекота между най-различни настроения, превключващ светкавично от висините на чистия смях до дълбините на най-съкровената мъка и болка, текстът е съумял да обеме в себе си както задъханата сюжетна стремителност на модерните напоследък западноевропейски драми, така и философската многоизмерност и задълбочена проблематика на класическата драматургия.
Макар и създадена преди двайсет и две години, “Животът – това са две жени” продължава да звучи болезнено актуално. “Аз не съм променял пиесата” – казва Стефан Цанев. – “Само веднъж съм си позволил да осъвременя пиеса и едва ли ще го сторя отново. То е все едно да гримираш мъртвец.” Самият текст предполага множество различни прочити, но едва ли можем да търсим само там причината за дълготрайната му жизненост. Макар и да е максимално отворена към различни интерпретативни стратегии, в същото време пиесата борави с доста конкретна екзистенциална проблематика и е далеч от абстрактно-авангардистките напъни на редица модни творци. “Животът – това са две жени” просто разказва за и показва човека и неговата душа, взира се в неговите тайни и табута, осмелява се да надзърне в най-тъмните му страни и да раздипли черните паяжини, опнати над бездните не само между поколенията, но и между всички нас.
Представлението е бенефис на актрисата Доротея Тончева и всички приходи от него ще отидат за Дома на ветераните на изкуствата и културата в София. Можете да гледате “Животът – това са две жени” на 9 ноември от 19.00 часа.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *