Завладяваща премиера на Руслина Александрова в София

|
Вече е традиция премиерите, организирани от сдружение „Словото”, да протичат като спектакли, благодарение на което творбите да достигат до аудиторията и като текст, и като артистична интерпретация. Проведената вчера, 20 март, премиера на книгата на Руслина Александрова „От олтара до разпятието” беше пролетен празник за душата.
Книжарницата на „Славянска” 29 приюти музата на поезията и нейните почитатели и времето от импровизираното представяне на авторката от Светла Стайкова до последните ръкопляскания се изплъзна от орбитата на точността.
Руслина Александрова и Светла Стайкова завладяха присъстващите с прочита на подбрани стихотворения от книгата. Тишината на интимното споделяне се разтвори в ритъма на лека музика. В кратките паузи мелодията обгръщаше, допълваше песента на изреченото със слово и можеше да се види как хората си разменят погледи, усмивки на съпричастност, докосват ръцете си със спонтанна отзивчивост. Поезията на Руслина пробуди копнеж за освободеност от прагматиката, за полет, за съчетаване с тайнствата на истинския Храм, който може да бъде открит в душата, опознала любовта.
Аудиторията на Руслина беше разнообразна. Сред присъстващите имаше нейни колеги, почитатели от сайтовете, млади хора, които за пръв път влизаха в досег с таланта й. Всички бяха обединени от чувството, че са присъствали на едно необикновено събитие, че са се запознали не просто с нечии стихове и интерпретации на универсални проблеми, а са извървели оня труден път навътре – от олтара до разпятието. Талантлива, властна и красива, Руслина изживя поезията си пред благодарната публика, спечели почитатели, затвърди позицията си на щедър талант. Сладката комуникативност на поетичното й вдъхновение припомни една от позабравените и съзнателно пренебрегвани мисии на изкуството – да общува директно и откровено с аудиторията. Жената в нейната поезия не се изплаши от близостта с живота, не скри в словесни еквалибристики тревогата си от обезлюбяването на света, който прилича все повече на изоставен храм. Тя категорично игнорира като спасителен ход укриването в егоистични убежища, провъзгласи влюбената душа за олтар на истината и красотата.
Гласът на Руслина преодоля свойствената за лириката интровертност. Произнесените от нея истини прозвучаха като заклинание: да не се робува на мнима праведност, да не се проси любовта като милостиня, а да се зове като лице на живота. Това е поезия, която освобождава жената от ролята на обект на нечий избор и й връща ореола на светица и грешница, която сама си избира пътя. Отказвайки се от първичните провокации, нейната лирическа героиня жадува духовни полети и място в храма.
Смирено, с искрена почит към таланта и щедростта на Руслина, присъстващите изчакаха за минутка "насаме", както и за оня скъпоценен ред, написан не от ръката, а от сърцето на тази обаятелна и незабравима жена.
 

Христина Петрова (estela)


 
Бел. ред.: Половината от приходите от продажбата на стихосбирката ще бъдат дарени на Националната кампания за подпомагане на децата на загиналите служители и инвалиди в системата на МВР.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *