Завръщането на Краля

|
Той е Кинг Даймънд
Истинско име Kim Bendix Petersen
Роден на 14 юни 1956
В Дания
Първа група Brainstorm
Тогава е на 16 години
Стил хеви метъл
Състав
Кинг Даймънд (вокали)
Анди ЛаРок (китари)
Майк Уийд (китари)
Хал Патино (бас)
Мат Томпсън (ударни)
Дискография
The Fatal Portrait (1986)
Abigail (1987)
Them (1988)
The Dark Sides (1988)
Conspiracy (1989)
The Eye (1990)
In Concert (1991)
A Dangerous Meeting (1992)
The Spider‘s Lullaby (1995)
The Graveyard (1996)
Voodoo (1998)
House Of God (2000)
20 Years Ago - A Night Of Rehearsal (2001)
Abigail II (2002)
The Puppet Master (2003)
Deadly Lullabies Live (2005)
 
Здрасти, King, страшно се радвам да те чуя!
И на мен ми е много приятно, че ще си говорим отново, Адриан!
Какво се случи с теб след излизането на Deadly Lullabies Live?
О, направихме две големи турнета - американско и европейско - като свирихме едни и същи неща, за да не се обидят европейските ни фенове, ха-ха!
Да използвам случая да те поздравя за страхотния звук на двойния ти лайф!
Мерси!
Даже получи 9.5 в ревютата на Про-Рок...
О, благодаря ти много, Адриан! Много съм поласкан!
В този албум обаче има едно нещо, което е на недостижима висота не само сред всичко останало в записа, но и в контекста на лайв-творчеството на повечето банди. Става въпрос за вокалите ти. Как, по дяволите, звучиш толкова добре на живо?
Тайната е много прозаична - докато съм на турне, имам едно правило и то гласи: повечко сън, по-малко пиячка, ха-ха!
Значи перфектните ти вокални изпълнения не се дължат на някаква черна магия или сделка с Рогатия?
Не, за съжаление трябва да отрека това, ха-ха!
Господи, Кинг! Та ти уби всичко детско в мен!
Ха-ха-ха! Може би значение има и обстоятелството, че всички от групата се чувстваме доста по-уверено и стабилно на сцената. В момента имаме убийствен екип и аз знам, че всичко се развива точно тъй, както сме го предвидили. Дори да се случи нещо непредвидено, хората са такива професионалисти, че се справят в проблема на мига. Музикантите, с които свиря в момента, също не са за подценяване - спокойно мога да заявя, че това е най-добрият лайн-ъп, с който съм работил. Изумителни са - всеки път са просто перфектни и това ме изпълва с увереността, че каквото и да се случи, те няма да се издънят. Това, от своя страна, пък ми дава изключителна свобода. Виж например песента The Eye Of The Witch, където има такива сложни фалцетни партии. Не че не съм можел да ги изпея на живо и преди, но винаги съм се надявал, че се чувам в мониторите достатъчно добре, та да мога да ги изпълня по точния начин. Сега звукът на сцената е перфектен и вместо да се тревожа - "О, сега идва тази ужасно трудна част!", аз по-скоро си мисля: "О, сега идва този убийствено готин момент!".
Имам чувството, че докато повечето певци се амортизират с времето, при теб се наблюдава точно обратното - звучиш все по-добре, а като се имат предвид изключително сложните ти вокални изпълнения, това е нещо уникално в историята на метъла.
Благодаря ти, Адриан. Не искам да се хваля, но гласът ми става все по-силен с всяка изминала година и смея да твърдя, че го контролирам все по-добре.
Какви бяха отзивите от щатското турне - за европейското е ясно...
Публиката беше страхотна, а след всеки от концертите ни в хората споделяха в различните интернет форуми, че това е най-доброто шоу на Кинг Даймънд, което някога са гледали. През май и вие ще го видите със собствените си очи.
Нали ми беше казал навремето, че изобщо не стъпваш в мрежата...
Използвам я само като източник на информация - никога няма да седна да пиша в някой форум.
Защо в Deadly Lullabies Live няма нито една песен от великолепните Spider‘s Lullaby и The Graveyard и не толкова изключителните Voodoo и House Of God?
Много добър въпрос. Ей сега ще ти обясня. Ако бяхме направили така, албумът ни щеше да е нещо като "Best Of Live", a ние нямахме за цел да направим това. За мен Deadly Lullabies Live трябва да покаже как Кинг Даймънд звучи на живо през 2005-а, а не да документира цялото ни творчество. Освен това искахме да свирим точно тези песни - нямахме никакво желание да променяме сетлиста, защото записваме концертна тава. Сега феновете имат документ, който ги пренася в злокобния свят на Кинг Даймънд през 2005-а... а що се отнася до "best of live-албума", за който стана въпрос, винаги можем да го направим някъде в бъдещето.
Не се ли губи обаче усещането за концептуалност, което неизменно присъства в студийните ти произведения?
Да, има го този момент. Единственият начин да го избегна обаче е да свирим на живо по цели албуми - което значи да свиря максимум два на нощ, - или да наблягам на песни само от първата ни плоча, където концепцията още не бе избистрена. Да, губи се усещането за концептуалност, но в замяна на това посетителите на нашите концерти получават множество други неща - няма сега да седна да говоря празни приказки за магията на живото изпълнение и други подобни баналности, просто ще кажа, че театралните елементи и изпълнението на бандата на живо наистина си заслужава да се види.
Аз съм абсолютно сигурен в това и очаквам с нетърпение 18 май... Ти какви очаквания имаш от предстоящото си шоу в София?
Честно казано, не знам. Не знам колко души ще дойдат, как изглежда мястото, където ще свирим. Добра ли е сцената?
Добра е, Кинг. Надявам се да отговори на изискванията ти, защото не бих искал това да е първият и последен път, когато те гледам в България.
Много е важно сцената да е голяма, за да може да развихрим в пълна степен сценичното си шоу. Голяма сцена и висок таван - това е основното ми изискване. Иначе всички източноевропейски страни, които сме посещавали досега, са били все приятни изненади за нас. Ако залата е добра, аз лично гарантирам незабравимо преживяване. Колкото и клиширано да звучи, тези от вас, които дойдат на софийския ни концерт, никога няма да го забравят... никога.
Издай някои подробности около театралната страна на шоуто.
О, то просто трябва да се види - някои неща не могат да бъдат обяснени или разказани; те трябва да се преживеят и почувстват, така че тях ги оставям като изненади. Сцената например се променя драстично след началото на спектакъла, който започва с материала от Abigail и Abigail II. О, колко неща ще видите само! Направо ви завиждам, ха-ха! Ще видите Баба от Them в инвалидния й стол, куклите от The Puppet Master, бременната майка на Абигейл, ковчега, бебето в ковчега... Но млъквам, за да не ви разваля удоволствието.
Какъв сетлист си ни приготвил?
В общи линии е сходен с този от Deadly Lullabies Live, но има някои изненади. Прибавихме Arrival, която не сме свирили от сума ти време - може би от около 10-12 години.
Издай някоя от изненадите...
А, не! Ако ти ги кажа, ще престанат да бъдат изненади. Ще ти спомена само, че феновете направо изригват, когато им ги поднесем.
Какво мислиш за подгряващите банди, с които ще забиеш тук - Thunderbolt и Griffin?
О, да ти кажа честно, не знам нищо за тях. В момента съм адски зает и освен че се готвим за турнето, работя и над предстоящия ни албум.
Това е страхотно. Как върви?
Добре. Четири парчета са почти готови като музика и очаквам Анди да ми изпрати обратно демозаписите с неговите неща. Не искам да се изхвърлям, ала мисля, че това се очертава като една от най-силните продукции на Кинг Даймънд изобщо!
Дано да е така!
Започнах работа върху новия материал малко преди Коледа и оттогава почти всеки ден дрънча по 15 часа, защото искам да свършим колкото се може повече работа преди началото на турнето.
Кажи нещо повече за бъдещия албум.
Обложката е готова, ха-ха-ха! Не, наистина - корицата е просто зашеметяваща! Толкова е брутална, че щом Brian Slagel от Metal Blade я видя, се хвана за главата и само промълви: "Ще си имаме проблеми". Аз го попитах: "Какво имаш предвид?" и той ми каза, че музикалните магазини в Америка няма да приемат тази корица - била прекалено кървава.
Какво ще правите в такъв случай?
В крайна сметка решихме да закрием с картон "опасното съдържание", така че да се вижда единствено логото на Кинг Даймънд и названието на албума. Така ще се продава в повечето щатски магазини, но се надявам, че в Европа ще минем и без това.
Имаш ли вече готова история?
Ох, имам нещичко на ум, но по принцип не обичам да говоря за историята, преди да съм написал текстовете и да съм записал албума. Имам купища идеи и съм се спрял на доста неща, които искам да вкарам в историята, но нямам никаква представа какъв ще бъде окончателният вариант. Този път съм решил да предприема различен подход в сравнение с този, който използвах в The Puppet Master - смятам да пристъпя към писането на текстовете едва когато чуя всички парчета от предстоящия диск, след което ще разделя разказа си на глави според броя на парчетата, с които разполагам. Сега просто е прекалено рано, за да ти кажа каквото и да е. Естествено, мога да ти кажа някои неща сега, но те най-вероятно ще се променят впоследствие и ще излезе, че съм те излъгал...
Но след като имаш готовата обложка, значи все пак си наясно с насоката на бъдещото си произведение...
Да, но това, което знам, е по-скоро нещо като настроение - нещо като ефирен полъх от смътен сън, - а не конкретни неща и събития. Мога да ти кажа, че атмосферата ще е доста мрачна и ще има много жестокост, ала цялостната картина в момента е замъглена и едва тепърва ще се прояснява. Мога да го сравня с пътуване с кораб - плаваш към някакъв далечен остров и отначало той е само някакво мержелеещо се петънце в океана, но постепенно картината започва да се избистря, да приема отчетливи измерения и вече различаваш географския релеф, по-големите сгради (ако има такива), отделните дървета, автомобили, хора...
Добре, няма да те тормозя повече.
Знаеш ли, веднъж го направих - разказах на един журналист историята, която смятах да използвам в предстоящия си албум. Това се случи след излизането на The Graveyard. Бях твърдо убеден, че следващата ми творба ще се нарича The Plague, но всеки мой почитател знае, че Кинг Даймънд няма албум с такова название. През 1998-а излезе Voodoo, а въпросният The Plague така и не видя бял свят.
Интересно...
Ей сега ще ти разкажа всичко. Значи, казах на този човек, че следващият ми албум ще се нарича The Plague (Чумата) и продължих с работата си по него. В един момент обаче си дадох сметка, че сюжетът прекалено напомня този на The Eye - Средновековие, Инквизиция, лов на вещици и така нататък. Не обичам да се повтарям, ето защо реших да променя концепцията. Тогава се появи песента, която впоследствие получи заглавието Voodoo. Барабаните в това парче преобърнаха целия албум. Аз потънах в черния свят на мрачни култове, игли и кукли и написах историята за трагичната съдба на онова семейство от Луизиана. Когато излезе Voodoo обаче, всички започнаха да ме питат какво стана с The Plague. Казах им, че съм се отказал от тази идея, но въпросите не спряха. Хората продължиха да ме разпитват за The Plague дори и след като излязоха House Of God и Abigail II!
Окей, напълно те разбирам.
Човече, нямаш представа какви идиотски въпроси се раждат в главите на някои журналисти, след като им подхвърлиш нещо от кухнята на предварителната работа! Трохата информация, която са получили, се превръща в огромна канара! След като излезе Abigail II например, един твой колега ме попита следното: "Защо малкото момиченце не става приятел с онова същество от отвъдното. Нали беше обещал, че ще стане така!". Почувствах се тъй, все едно съм откраднал любимата играчка на някое дете. Как да обясниш на някои хора, че историята не се появява в завършен вид в главата ми в мига, в който те ме попитат за нея? Как да им обясниш, че както всяко друго творение на човешката мисъл една история се развива, променя, поема ту в една, ту в друга посока или направо едва крета, докато затъне в някое тресавище... тогава ти остава само да грабнеш лопатата и да я доубиеш - раз-два и готово!
Все още ли си твърдо решен да не правиш продължение на Them и Conspiracy?
Абсолютно. Баба е един от любимите ми персонажи, но не искам да се връщам към този разказ, защото не искам да давам поводи за изказвания от сорта на "Кинг Даймънд се изчерпи" и "Кинг Даймънд предъвква едни и същи сюжети". Има толкова много нови неща, които искам да разкажа, че не виждам смисъл да дълбая в старите. Бих превърнал тази история в трилогия само в един-единствен случай - ако, както беше преди създаването на Abigail II, хората буквално ме зарият с молби и желания да продължа темата за Баба, малкия Кинг и къщата на Еймън...
Значи ясно. Читатели, ако искате продължение на Them - гмурвайте се в нета и пращайте мейли на сайта на Кинг Даймънд за трета част на историята!
Много хора питат и за евентуално продължение на The Puppet Master, но засега нямам такива планове.
Да погледнем малко по-отвисоко обширния масив на забележителната ти кариера. Кои албуми според теб бележат най-високи върхове в творчеството ти?
Ох, трудно ми е да отговоря на този въпрос. Всички според мен са добри, но не бих променил нищо само в два. Единият е Abigail - естествено, може би щеше да звучи различно, ако го бяхме записали днес, но за времето си е изключителен. Всяко нещо в него - от най-високата до най-ниската нота, от концептуалния замисъл до китарните ефекти и най-прозаичните технически похвати е просто брилянтно.
А кой е вторият?
Вторият е The Puppet Master. Бих сложил в този списък и концертния ни албум, въпреки че не е студийна продукция, защото освен безспорното му качество той представлява и един изключително правдив документ. Повечето банди обработват допълнително в студиото лайв-продукцията си и засилват нивото на публиката, но ние не искахме да правим така. Виж например как пее публиката в The Eye Of The Witch - много по-силно от, например, в Mansion In Sorrow. Можехме да засилим публиката в тази песен, но не го направихме, защото искахме да бъдем абсолютно честни с нашите почитатели.
Нека се върнем още по-назад в миналото - помниш ли как започна да се занимаваш с музика?
О, Адриан, ти наистина ме връщаш в праисторията! Всичко започна от китарата на Джими Пейдж - просто бях поразен от този звук и от този миг нататък в мен припламна желанието да стана музикант. Когато замъкнах вкъщи първата си електрическа киртара, нямах никаква предстаа какво да правя с нея. Когато понаучих туй-онуй, един приятел на нашите ми помогна да си направя усилвател и започнах да си дрънкам вкъщи за ужас на комшиите. Истинският ужас обаче започна след това - когато отворих устата си. Човече, тогава изобщо не можех да пея! Страшно много исках да бъда певец, но в интерес на истината само се преструвах на такъв, ха-ха! Когато се присъединих към Black Rose, не бях пял никога с група, но ги излъгах, че имам солиден опит. Започнахме с кавъри на “Дийп Пърпъл” и други подобни групи и аз трябваше да пищя като заклан, за да мога да се справя с високите тонове на Йън Гилън. Напрягах гърлото си до такава степен, че когато се прибирах вкъщи след репетицията, не можех да говоря. Постепенно обаче започнах да усвоявам материала и вече не звучах толкова зле. След един наш концерт някакъв фен ми каза : "Човече, беше страхотен! Имаш невероятен фалцет!". Аз само го изгледах недоумяващо - нямах никаква представа какво означава тази шибана дума, ха-ха! Той ми обясни и от този момент нататък започнах да се упражнявам и да тренирам дишането си, така че да мога да задържам за по-дълго време тези тонове. И постоянството ми даде резултат. Както неведнъж съм казвал, никога не съм ходил на уроци.
Как се оправяш с нотите тогава?
Никак, ха-ха-ха! Просто не мога да чета ноти. Да, така е - въпреки че пиша по-голямата част от китарните и клавирните партии на Кинг Даймънд, петолинието си остава непроницаема загадка за мен. Не мога да кажа на Анди какви акорди да използва и как точно да извири нещо - вместо това сядам и му го показвам. Естествено, това си има и хубави, и лоши страни. За мен обаче са по-важни хубавите, а те са, че не съм ограничен от музикалните правила. Правя това, което смятам за правилно, без да се съобразявам с някакви канони и правила. И мога да те уверя, че използвам наистина странни акорди. В повечето песни на Кинг Даймънд например ритъм китарите свирят различни неща, които се сливат и звучат като една китара. Да, но я пробвай да изсвириш тези акорди на една китара! Именно в това се крие уникалният звук на бандата. Навремето имаше много забавни случаи - пращам на Анди демозапис с бъдещите песни, където съм насложил две китари, и той звъни и ме пита какви са тези странни акорди. Едва когато се срещнем и му изсвиря партиите, които всяка китара трябва да изпълни, той схващаше тънкостта. А лошите страни на музикалната ми неграмотност са... уфф, откъде да знам? Може би това, че ако Анди ми звънне да ме пита какви акорди съм използвал в песен номер 3 от предстоящия албум, аз ще му отвърна "Не знам", ха-ха!
Какво мислиш за китката от кавъри на “Мърсифул Фейт”, които Металика направиха в Garage Days?
Мисля, че се е получила страхотно! През 1999-а, когато бяхме на европейско турне с Металика, Ларс и Джеймс поканиха на сцената мен и Ханк Шърман (китариста на “Мърсифул Фейт” - Б. а.) и направихме заедно цялата китка. Миланската публика направо полудя! Аз пеех соловокалите, а Джеймс ми пригласяше, Ханк свиреше заедно с Кърк... Беше фантастично! Никога няма да го забравя!
Като каза Ханк, какво мислиш за бандата му Force Of Evil?
Да ти кажа честно, още не съм ги чул. Ханк обаче обеща да ми прати диск, тъй че ще им хвърля едно ухо.
В началото на 90-те години един американски журналист на име Джералдо Ривера прави всичко възможно да опетни името ти, въвличайки те в голям скандал, с който се мъчи да те изкара практикуващ сатанист. Би ли хвърлил сноп лъчи върху случилото се, за да могат читателите ни да узнаят твоята гледна точка?
О, този човек ме засипа с такива обвинения, че накрая се почувствах самия Луцифер, ха-ха! Между другото, знаеш ли, че сега е страхотен журналист?
Не.
Много се изненадах, когато отново видях Джералдо Ривера по телевизията... Страхотен репортер е станал! Навремето обаче водеше това телевизионно толк-шоу, в което търсеше всевъзможни сензации, и трябва да кажа, че го водеше абсолютно тенденциозно. Канеше разни откачалки, които говореха пълни щуротии, но колкото по-откачени неща се приказваха от студиото, толкова по-висок ставаше рейтингът на предаването. Когато решиха да правят предаване за сатанизма, се изсипаха във Фолрида, където бяхме на турне, и взеха интервю от мен. Говорих над 45 минути, от които Джералдо Ривера използва само 2! Вероятно защото онова, което казах, не бе лишено от смисъл, в думите ми имаше логика и цялото ми изказване бе подчинено на здравия разум. Екипът му навярно се е надявал, че ще започна да разказвам как пия кръв от бебета, как организирам черни меси, как пикая по олтарите, как разхвърлям из църквите свински глави и как чукам девственици на сабат-церемонии из тъмните гори, но уви - аз не казах нищо такова. С това изказване явно съм разбил не само надеждите му, че съм умопобъркан лунатик, но и предстоящото му шоу, ето защо той си изфабрикува всичко, което му трябваше. Някакви хора, скрити зад завеси, споделяха с гробовен глас: "Да, аз участвах в човешки жертвоприношения" и "Да, аз пих кръв на 6-месечно бебе", но зрителите никога не виждаха лицата им. Беше пълно с подставени лица и извадени от контекста реплики... изобщо, пълна манипулация. Сега обаче същият този Джералдо Ривера се занимава със сериозна журналистика и репортажите му са много добри. Явно просто е бил млад и надъхан и е търсил начин да се издигне по-бързо в служебната йерархия - знаеш какъв стрес е в телевизиите - и затова е използвал шоуто си като трамплин.
Една от най-големите нелепици, които съм чувал, е обвинението му, че песните ти били пълни със сатанински послания, които се чували, когато ги пуснеш отзад-напред...
Да, същата глупост като слуховете за Stairway To Heaven на Лед Цепелин, ха-ха!
Но след като творчеството ти прославя Рогатия отзад-напред, по тази логика излиза, че ако слушаме твоите албуми нормално - отпред-назад, - те са възхвала на християнството...
ХА-ХА-ХА-ХА-ХА! Това ми хареса!
Един въпрос, който незнайно как сме пропуснали досега. Как избра своя псевдоним?
И аз бих искал да знам, ха-ха-ха! Навремето, още преди Black Rose, пеех в една банда на име Brainstorm. "Пеех" е силно казано, но всички в групата имахме големи амбиции и искахме да станем звезди. Беше ни направило впечатление, че повечето музиканти, които не бяха от Англия или САЩ, използваха английско звучащи имена, за да пробият по-лесно в чужбина. Барабанистът ни се казваше Джеси Джеймс, а единият китарист - Майк Уест! Аз пък си избрах Кинг Даймънд. Убий ме, но не мога да ти кажа откъде ми е хрумнало. Сега, както си говорим сладко-сладко, нищо не ми пречи да те излъжа и да ти заявя, че идва от прословутата фраза "Диамантите са вечни", а ние сме все още на сцената, ха-ха, но няма да го направя.
Последните хорър-произведения, които те впечатлиха?
Напоследък не ми остава никакво време за четене, така че наблягам на филмите. Поразен съм от "Гняв" (The Grudge) и "Предизвестена смърт" (The Ring).
Доста японски го даваш...
Е, вярно е, че първообразите им са японски, но американските варианти ми допадат повече.
На мен също. Преди 4 години ми каза, че нямаш никакво време да напишеш романа си... Все още ли е така?
Да, за съжаление. Надявам се, че по-нататък ще си седна на задника и ще го довърша. Знаеш ли обаче каква мечта имам? Когато ме попита за филмите, се сетих. Много ми се иска някоя от историите в албумите ми да бъде филмирана някой ден. От режисьор като този на "Гняв" например...
Та това би било страхотно! Има ли реални изгледи да се случи нещо такова?
Ей сега ще ти разкажа. За да пробиеш в сфера, различна от твоята, трябва най-малкото да стъпиш там, да се запознаеш с някого, който от своя страна да те запознае с друг човек от бранша и така нататък... Изненадващо за мен се оказа, че продуцентът на култовия филм Clerks - човек на име Кевин Смит - е голям фен на Кинг Даймънд . Сега той прави продължение на лентата (премиерата й ще е на фестивала в Кан) и въпреки че филмът няма нищо общо с хорър-жанра, вътре са включени две наши песни - Welcome Home и The Invisible Guests.
Супер!
Този продуцент може да познава режисьори на филми на ужаса, които да проявят интерес към екранизирането на някоя от моите истории...
Стискам палци!
Другият обнадеждаващ лъч е един анимационен сериал на име Death Clock. Още е в процес на създаване. Любопитното е, че Джеймс и Ларс от “Металика” дублират някои от героите... Поканиха и мен и аз се съгласих с голямо удоволствие. Продуцентът на тази поредица също е голям наш фен...
Браво! Колко ли поп-групенца ти завиждат за таргет-аудиторията...
Ха-ха-ха! Та този човек ми каза: "Човече, твоите истории трябва да бъдат направени на филми!" Аз му отвърнах: "Да знаеш от кога си мечтая за това" и той ме увери, че ще разпространи тази идея сред кинаджиите в Холивуд... Дано се получи нещо. По принцип не обичам да разчитам на други хора, но за съжаление това е единственият начин да пробием в кино-индустрията. Представяш ли си - Them и Conspiracy на филм!
От твоята уста в божиите уши! За финал ще ми кажеш ли кое е последното нещо, което накара Кинг Даймънд, принца на ужаса, да се страхува?
Последното нещо, което ме е накарало да се страхувам... Хъммм... Може би тази бавно разпространяваща се заплаха от птичи грип, която пълзи неотклонно на запад и никой не знае до какво ще доведе... Ако започне да се предава от човек на човек, тя може да заличи една трета или дори половината от населението на Земята! Ще стане съвсем като в "Сблъсък" на Стивън Кинг! Би настъпил абсолютен хаос! Горещо се надявам цялата тази истерия около птичия грип да е раздухана от медиите и положението да не е толкова сериозно, колкото ни го представят. Но... знае ли човек?
Благодаря ти много за времето, което ни отдели, Кинг! За пореден път се убеждавам какво огромно удоволствие е човек да разговаря с теб!
Аз ти благодаря, Адриан! Ще се видим на концерта! Stay heavy!
 

Интервюто е дадено преди концерта на Кинг Дайъмънд в София (виж репортаж) за списание ПроРок, с чието любезно разрешение го препубликуваме.


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *