Завърши първият онлайн форум за състоянието на българската наука

|
При голям интерес протече първата по рода си онлайн дискусия по проблемите на българската наука. Тя се проведе по съвместна инициатива на сдружението на учените “Когито” и агенция “КРОСС” и продължи час и половина.

В дискусията участват ст.н.с. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието Йорданка Фандъкова по въпросите на науката, учени от БАН и Университетите в страната, както и български учени, работещи в чужбина.

Начало на дискусията дадоха огласените вчера от сдружение “Когито” разговори и постигнатите в тях предизборни обещания на ГЕРБ за науката. Във форума бяха обсъдени нови идеи за съживяването на науката и как те биха могли да се осъществят. Всички те, по уверение на организаторите, ще бъдат предоставени на съответните ръководни лица в МОНМ .

Съветникът на министъра на образованието и науката ст.н.с. д-р Костадин Костадинов заяви при участието си в дискусията: "Прави ми впечатление, че всички във форума говореха за науката само за една от нейната мисия - възпроизводство на самата наука. Никой не повдигна въпроса - какво прави науката за обществото?"

Ст.н.с Б. Медникаров заяви: „Състоянието на българската наука е ясно - в момента е в "нок даун"! По-важен е въпросът, как да се изправим отново и да продължим на европейски и световен ринг. Не може да се развива наука, без да има желание да се развива силна икономика. В България се развива не икономика, а предприемаческа дейност. Трябва политика за развитие на приоритетна икономика, която ще се нуждае от качествена наука и всичко ще си дойде на място".

В отговор н.с. Христо Лафчиев предложи да бъдат направени сериозни данъчни облекчения за бизнеса, инвестиращ в развойна дейност, или т.нар. иновации, за да излезе и науката от този „нок даун".

Доц. Кисьов от Пловдив споделя: "Българската наука е имала много тежки моменти през последните 20 години. Сега обаче има шанс държавата и академичната общност да влязат в синхрон и да помогнат за излизане на българското общество от всякакъв вид кризи".

Н.с. Пламен Иванов коментира изтичането на мозъци: Когато има работеща икономика, тя би трябвало да има нужда от тези кадри. Ето примерна посока: добро начално образование, добро висше, специализация в научен център, в който може да има контакт с хора от реалната икономика. При последвала нужда от него в частния бизнес - преминаване към него и съответно заемане на мястото му от друг достатъчно квалифициран и мотивиран кадър. Така и икономиката ще върви напред, и науката ще му помага".

Проф. Недков повдигна въпроса за социалния статус на младите учени и тяхната мотивация да правят кариера в България: Ние не желаем да спираме "изтичането на мозъци", а желаем адекватен на тяхната подготовка социален статус в България. В съществуващата ситуация младите хора, които защитават докторска дисертация в България, получават възможност да отидат да се реализират по-добре в чужбина. Смятаме, че е въпрос на държавна политика създаването на адекватни условия за тяхното реализиране в страната. Бизнесът в България все още не е готов да приема висококвалифицирани специалисти.

Георги: Единствен път на младите през този сезон отново са докторантурите. След това обаче ги чака дълбокото разочарование - от 450 лв. стипендия. A се започва от под нулата с 272 лв. нетна заплата като специалист с висше образование, съобщава участник под името Георги в онлайн дискусията. Той предложи 9 точки за подобряване конкурентноспособността на българските научни изследвания и резултати.

Ст.н.с. Михайлова: На въпроса как да намерим хора да правят наука - няма да намерим. Това е целта. Ние си отиваме и след нас няма да дойде никой. Кой може да си позволи да учи 5 години, за да постъпи на работа с начална заплата, практически равна на минималната заплата за страната? И да очаква, че след 30 години упорит труд, дисертации и хабилитации може би ще достигне до заплатата на продавачка на пазара?

Стойнев от Берлин попита как да има интерес от страна на младите към науката при тези условия? Това не е възможно. Изобщо какво прави държавата не само за науката, но и за тези, които един ден искат да станат учени? А какво прави обществото и медиите?

Съветникът на министъра на образованието и науката ст.н.с. д-р Костадин Костадинов: Изтичането на мозъци е голям проблем на българската нация. Решаването му е свързано с превръщането на България в привлекателно място за живеене и в конкурентоспособна икономика, за което ние всички може да допринесем. Друг начин е да използваме ресурса на българските учени, работещи и живеещи във всички краища на света. Затова ще разчитаме и на вашите идеи.

Георги: Ако изходим от тезата, че знанието е ценност, а науката е средството, чрез което се постига знание, то първата полза за обществото - признаването и изповядването на тази ценност - е налице. Трудно може да се оцени ефекта на научните изследвания върху материалното, икономическо и ежедневно състояние на обществото като цяло в следващите 10-ина години ако още от днес науката ни достигне желаното равнище по отношение на качество, финанси и прочее.

И това е най-хубавото, защото всяка оценка за обществена полза, при положение, че научната машина работи правилно, би било подценяване - резултатите от сериозната наука винаги са много повече от това, което се очаква от нея. Смятам, че сега науката не само не е в полза на обществото си, дори напротив, в тежест е. Именно затова има нужда от обсъждане и решаване на проблемите от кухнята ни, за да преценим доколко от сегашните структурни звена и научни направления са необходими за добруването на обществото ни.

Знаете ли че Институтът по невробиология пусна преди 5-6 месеца обява в www.jobs.bg за набиране на кандидати за работа като учени? Знаете ли какъв е резултатът? 40 младежи кандидати за 5 места .... ! Е има ли интерес към научната кариера?

Институтът по Ботаника също пусна обява в джобс.бг преди две седмици. За два дни обявата е разгледана 700 пъти, а кандидатите са 44 за 1 място! Веднага след това дойде някакъв декрет за замразяване на назначенията, за пазене на свободните бройки незаети като резерв за бъдещи съкращения и прочее аргументи, изтъкани от някакъв необясним страх. Единствен път на младите през този сезон отново са докторантурите. След това обаче ги чака дълбокото разочарование - от 450 лв. стипендия се започва от под нулата с 272 лв. нетна заплата като специалист с висше образование.

Съветникът на министъра на образованието и науката ст.н.с. д-р Костадин Костадинов: Съгласен съм, че всичко, което предприемаме, трябва да го обсъждаме и да намерим заедно правилния и ефективен ход. Знам, че не може да има потребители на знанието, което "произвеждаме", тъй като те не са осведомени какво могат да правят с него. Наша е ролята като учени да осведомим евентуалните потребители за това ново знание, а те пък могат да ни помогнат да го "комерсиализираме" съвместно. Аз дори мисля, че учените могат много да помогнат на обществото, за да се повиши участието с проекти в Оперативните програми. Сега в момента процентът е много малък.

Според Стефан Пиперов: “Добър резултат от този форум ще бъде, ако постепенно в дискусията се увлекат и хората, от които наистина зависят нещата, а не само тези "на които им пука". Когато сегашната дискусия се проведе вътре във всяка научна институция на няколко нива, и достигне до нивото да се обсъжда с управляващите, тогава - да, тогава ще е полезна. В момента разговора е между потърпевшите на най-ниско ниво, и управляващите на най-високо. Липсват всички междинни звена, на които в голяма степен се дължи заседналостта на цялата система.

Още подробности може да намерите на адрес:

http://www.cross-bg.net/inde.php?option=com_simplestforum&view=topiclist&forumId=1

или на

http://argobg.info/
 

По материали на Сдружение "Когито"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *