Захари Каменов: Чувствам се пътешественик, който с картините си обикаля света

|
Захари Каменов е роден на 30 юли 1949 година във Видин. Зодия лъв. През 1975 година е завършил специалност “живопис” в Художествената академия в София. Следват множество изложби в Мексико, Корея, Германия, Швейцария, Франция, Япония. Колекция от японски маски е показвал в Утрехт, Холандия, графика и живопис в Ниймеген, Южна Холандия.
На 7 март открива изложбата „Каракачани” в галерия „Астри” – София.

 
 
Защо обичаш да казваш за себе си, че си художникът – пътешественик?
- Защото винаги съм пътувал с картините си. Както овчарят ходи след овцете. Където го заведат и той натам върви. Изложбите са ме водили от Япония до Мексико, до Франция, Холандия, Сеул, Анкара и много още необикновени места.
 
Това ли определя творческия ти характер?
- Всяко предизвикателство, което е свързано с работата, ме прави агресивен. Когато започвам нещо ново чувствам, че адреналинът ми е много висок. Дори когато бях млад, бях още по-буен и агресивен. Може би поради възрастта съм станал по-тих.
 
Обкръжението и обществената ситуация на пренебрежение към културните ценности въздействат ли ти?
- Все по-малко. Напоследък почти съм се капсулирал някъде в планината.
 
Как се раждат идеите, които те подтикват към творчество?
- Обикновено идеята е свързана с материала. Това е основното. Има и други, свързани с времето и обстоятелствата.
 
А човекът?
- Не ме интересува много. По-важни са не подробностите за човека срещу мен, а смисъла на действията му.
 
Знаците, които оставя?
- В това е въпросът. Да, интересуват ме артефактите, които е оставил. Така се получи изложбата ми в галерия “Арт 36”. Тя беше свързана с музиката на Руши Сакамото и японската култура. В Страсбург преди време показах експозиция, свързана с културата на каракачаните. Впечатлява ме всичко, което са оставили като символ, като сила и емоция, вплетени главно в текстила.
Преди време съм правил и експозиция от творби по фрагменти на библейски текстове. В основата си те също са артефакт, който ме води в друго измерение, друго пространство, провокира ме по друг начин. Така че в този смисъл ме интересуват хората, които са оставили знаците, с които бих могъл да работя.
 
Защо избра каракачаните?
- Не съм проявявал специален интерес към определен етнос или култура. Случайно започнах да купувам каракачански текстил – части от носията, оригиналните им плетени чорапи. Там открих символи и знаци на древна култура, пренесена към нашите земи от Гърция. Всичко това е свързано и със самобитната българската култура. Така се роди идеята за текстилните пластики във формата на колони, които по някакъв начин са архаичен символ на въображаема архитектура. Зрителите са провокирани от тази форма и онова, което носят от светоусещането на каракачаните. В началото на 90-те години от тях не се интересуваше почти никой. Само Иво Хаджимишев беше направил една силно впечатляваща изложба на портрети в галерия “Витоша”.
 
Сякаш събираш отломки на изчезваща култура.
- Да, абсолютно изчезваща, остатък от архаичен свят, който в последните 50 години е смлян от модерните комуникации. Най трагичното е, че съвременният човек не умее да вижда и не се интересува от фолклора, в който са закодирани много знаци от миналото. Ако се възродят, то се възраждат по един сценичен начин, който според мен се превръща в бутафория или наподобява снимка от далечен спомен. Истинските стойности са заличени.
 
Обяснението?
- В динамиката на новото време, новите технологии, новите комуникации. Новият човек иска да се впише по нов начин в живота.
 
И въпреки че не се подчиняваш на абсурдите на тази мода, имаш своите зрители и колекционери.
- От началото на 90-те години работя с галерии в Холандия и Франция. Възприемат ме с интерес. Преди четири години фондация “Аполония” /няма нищо общо с едноименната българска фондация/ покани трима южнославянски художници от Македония, Румъния и България и предостави за творбите им площ от един декар. За моята експозиция бе построена зала със специално осветление, в което се подредиха в кръг колоните с каракачанските мотиви. Пресата отрази събитието нашироко. Тези творби бяха показани и в старата черква в Амстердам. За изложбата в Страсбург направих и една колекция от условно казано “документална живопис”. Използвани са негативи предоставени с любезното съдействие на фотографката Ани Петрова. Тази специална смесена техника при създаването на “документална живопис” трудно може да се обясни. Но това дава възможност да се видят лицата на хората, които назад във времето са създавали каракачанската култура.
 

Галина Рулева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *