За Айнщайн и една изложба

|
До 19 юли изложбената зала на СБХ на ул. „Александровска” в Бургас ни предоставя възможността да се срещнем с концептуална изложба, „заредена” с въпроси и покана да стигнем до техните отговори, водени от художника Тодор Райков. „Помощници”във възприемането на този многопластов вернисаж са словото и музиката.
Първото ще ни даде код към посланията на картините, а музиката на Пинк Флойд провокира нагласите ни към възприемане на екзистенциални теми - за живота и смъртта, и за онзи малък отрязък в оста време-пространство, който ни се полага, за „...да превърнем тленното си пребиваване в енергия с положителен заряд за по-добро бъдеще”.
Цитатът е част от краткото експозе на Тодор Райков, което бележи началото на изложбата. „Защото успехът на един е относителен за друг, простите неща са щастие за един и нещастие за друг... Никой не трябва да забравя, че е за малко тук. В тази зала, в този град, на тази Земя. Да сме добри към себе си, от куртоазия, и да не забравяме за своята малка епитафия с кратък кодиран текст, която ще отнесем със себе си.
Всичко е относително. Останалото са 15 теми в 31 картини.” Словото в изложбата е обогатено с откъси от поемата „Цитаделата” на Георги Тенев:
...Краят на смелото играене, както знаеш
идва от първата проява на разум
под формата на проява на страх...
Страхът, даден като двигател на живота-форма на борба. Страхува ли се човекът, значи живее.
Всичко е относително” - това е наименованието на изложбата. Тодор Райков внимателно подбира имената на изложби и картини. Ликът на Айнщайн в заглавната „страница” на изложението подсеща за теорията на относителността на гениалния учен и разбирането на художника за нея.
Основното място в изложбата е за трийсетте и една живописни картини. 15-те теми, които художникът е избрал, са от последните осем години, когато Тодор Райков не е правил изложба. В тях се е случило всичко, което темите обобщават почти напълно-един човешки живот. Те са за началото, детството, запознанството, родителите, изкушенията, за личности - отишли си вече, но оставили много, за липсата на комуникация по нормален начин, за дрогата, за нелепите инциденти, за глобалното, което е основната част. Все теми, които са в нас и в живота ни.
В картините всяка тема има своята колоритна адекватност и комбинация от материали в изпълнението - масло, акрил, колаж, съчетани под различна форма.
„Обичам комбинацията от различни материали” - уточнява Тодор Райков. И рисува само, когато има вътрешна нагласа да го прави.
Инсталацията е финално обобщение на изложбата, която художникът определя като „финална анатомия - надгробни табелки, препратка към онова, което в кратък разказ се опитвам да дам”. Графика на живота - възходите и паденията в него. Свалените маски показват колко сме еднакви. Очаква ни едно и също. Но преди да ги свалим, да сме били искрени един към друг.
Тодор Райков е роден в Бургас. Завършва Художествена гимназия. След това Националната художествена академия, специалност сценография. Там художникът е намерил своето място в този сложен и труден за създаване оркестър, наречен спектакъл. Когато компонентите - слово, музика, осветление -са добре композирани от режисьора, се получава добро зрелище, каквото всъщност означава думата спектакъл.
Тодор Райков е бил сценограф на множество постановки в страната, с изключение на градовете Силистра, Варна, Бургас и Пловдив. В изложбите художникът показва своята индивидуалност.
Премиерата на най-новата си изложба „Всичко е относително” Тодор Райков прави в родния Бургас. Предстои показването й, може би, в столицата.
 

Радка БАЛЕВА






Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *