За Боби Макферин, любовта, музиката и живота

|
Великият Боби Макферин изнесе незабравим концерт пред възторжената публика в зала 1 на НДК на 21 юли. Вокалният майстор бе поканен у нас от Wonder Music Agency.
Широката публика познава артиста най-добре от вселенския хит от 1988 г. “Don`t worry be happy”, превърнал се в химн на гледането отвисоко на проблемите. Макар това да е единственият хит на Макферин в комерсиалните класации, украсен с три „Грами”, неговият автор в никакъв случай не може да бъде наречен “оne hit wonder”.
Един от пионерите и великаните на съвременния джаз, Боби Макферин е оставил зад себе си първите стъпки в не една смела и опасна посока на музиката през годините. Самороден талант и владетел на изумителна вокална техника, както и почти иноземен музикален слух и усет, дребничкият фантаст е едно от най-ярките и значими имена не само в джаза, но и в музиката въобще. Самият той не цени особено хита си “Don`t worry be happy” и рядко го изпълнява по концерти, твърдейки, че заради популярността на тази песен, хората пренебрегват сериозното му творчество.
В студийните записи Боби изпява почти всички инструменти, като полученият при миксирането „оркестър” всъщност е изцяло негово дело. Никакви други инструменти не присъстват в соловите му творби (включително в “Don`t worry be happy”). Живото шоу често е различно, неповторимо преживяване.
Артистичността му отива отвъд музикалното изпълнение. Вечно усмихнат, Макферин превръща всеки свой концерт в съпреживяна хармония, импровизация с публиката - сякаш музикална беседа, поднесена елегантно, с много хумор и чар.
Макферин се прочу със своята майсторска акапелна вокална перкусия, с жонглирането с тоновете и резките преминавания от плътен бас към невъзможно висок фалцет, той създава полифоничен звук с „гърлено” многогласно пеене. Съвършеното владеене на изкуството на гласа му позволява да имитира цял арсенал инструменти и да ги редува със смайваща бързина и умение, сякаш акомпаниран от цял оркестър.
Изумителните му техники са основно влияние в съвременния хип-хоп „Бит-Боксинг”.
Маестро Макферин е един от най-уникалните и значими музиканти, гостували у нас, и неговият концерт е сред най-важните събития за българските меломани.
Въпреки скъпите билети залата бе доволно пълна – публиката приветства джазмена с оглушителни овации.
Дребничкият великан пристъпи на сцената, поклони се, допрял събрани длани до челото си, седна на стола с микрофон в ръка…
И сякаш ни поведе на разходка. Истински музикален пътешественик, Боби ни разказа истории в ритъм и мелодия, родени в гърдите му, близо до сърцето. Излетели от неповторимото му гърло, тоновете сякаш блуждаеха из залата, прескачаха се едни други, вплитаха се в хармония и току атакуваха така типичната за джаза стъпка встрани от тоналността.
„Live more musically” – Живейте по-музикално, пишеше на тениската на Макферин. Този призив може би най-добре обяснява всичко, което майсторът сподели с нас в концертната вечер.
Боби живее с музиката и твори със същата лекота, с която диша или се храни, или разказва приказка на внуците си. Всъщност, той сигурно изпява приказката, показва как тя може да бъде по-интересна в играта на звуците, отколкото на думите.
Животът, видян през неговите очи, неговото светоусещане е нарисувано с музика и той го разказва на слушателите си така, както умее най-добре – чрез гласа си. Мелодията и хармонията в света на Боби Макферин извират както от ритмичното потупването по гърдите (неговата перкусия), но и от човешкия смях, вик, плач, дори от плясъка на крилете на птица. Музиката е навсякъде, вплетена в нишките на света, неуловима за мнозина, но под владението на този уникален артист.
Шоуто на Боби бе незабравимо преживяване. Той не изневери на стила си – подсказваше на публиката различни тонове и дирижираше шеговито лявата и дясна половина на залата в завършена мелодия, докато самият той редеше джаз импровизации. Повика на сцената доброволец, който да танцува под негови импровизации, след това покани зрители от първите редове, за да попеят дует. Всички доброволци бяха много атрактивни и професионалните им изпълнения оставиха съмнение за нещо нагласено. Особено чаровен бе дуетът на Макферин с прекрасната Мая Новоселска, чиито характерни джаз-фолклор импровизации, преплетени с вокалната перкусия на Боби, бяха истинска наслада за ухото.
Специалните гости Теодосий Спасов и женски хор „Ангелите” също добавиха колорит - майсторски изпълнения, комбинирани с артистичността и харизмата на Боби. Ако и Кондолиза да не е запомнила, че е гостувала у нас, Макферин със сигурност не ще забрави.
Върховете на концерта бяха песните „Blackbird”, “Drive” от албума “Don`t worry be happy”, както и импровизирания полу-бис, поискан от публиката - „Sweet in the morning”
„Искате ли да ме питате нещо, преди да се разделим?” – попита в края Боби, небрежно седнал на ръба на сцената, след това забеляза хората, насядали на пътеките между редовете и заяви: „Извинете ме за малко, отивам да попея на ей онези хора”.
Такъв е Боби Макферин – свободен, велик и сърцат философ. И неговата философия е музика.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *