За вестник “Автограф” и за съдбата на изданията за култура в Бургас

|
Бургаският вестник “Автограф” е на път да постави своеобразен рекорд - най-много издадени броеве от регионалните издания за култура.
За мен беше особено интересно да се върна назад във времето и да науча, че началото на периодичния печат в Бургас е поставено от вестник “Бургаски вестник”. Разбира се, да съберат тази информация вече се бяха погрижили специалистите от Универсална научна библиотека “Пейо Яворов”.
От “Бургаски вестник” са излезли едва 12 броя в периода 20 юли 1885 – 10 май 1886 година. Редактор е бил Петър Горанов.
Следват вестниците “Чаплю” през 1886 г. и “Ратник” през 1887 г., сочи Библиографският указател.
До края на века излизат от три до пет вестника годишно. След това има застой, но през третото и четвъртото десетилетие на миналия век може да се говори за подем. Тогава излизат по 10-12 заглавия годишно, някои от тях обаче са юбилейни издания и единични листове. Така или иначе всички те отразяват пъстротата на живота в града.
Специалистите и статистиката казват, че от 1923 г. бележи началото си ежедневният печат в Бургас. Тогава излиза вестник “Морска заря”. Следващата година е рождена за вестник “Бургаски фар”. От 1928 година започва “Вечерна бургаска поща”. Общо 260 издания са излизали в Бургас до 1993 година, когато е правена специализираната библиографска справка.
Днес регионалните издания в Бургас са няколко. Ще спомена вестникът с най-дълга и славна история “Черноморски фар”, после – “Бургас днес и утре”, “Компас”, “Бургаска поща”, а също и регионалните приложения на вестниците “Труд” и “24 часа”.
Правейки тази бегла справка, проявих интерес към изданията за литература, изкуство и култура и открих, че излизалият през 1895 – 96 г. вестник “Борец” се афишира като седмичник за политика и литература, а “Бранник” от 1941 – 42 г. – като двуседмичник за родолюбие и култура.
“Бургаска поща” от 1923 г. е всекидневник за културен, политически и обществен живот. “Народен вестник”, излизал през 1930 г., е вестник с материали за културния и стопански живот на Бургас и околията. “Провинция” е месечник за изкуство, критика и култура и излиза през 1930-31 г. като “литературно списание за творческа връзка между столицата и провинцията”.
Не може да не направи впечатление, че орган на самите творци в Бургас никога не е имало. През 1970-71 г. Окръжният съвет за изкуство и култура е издавал бюлетин, което обаче е нещо различно и е за кратко време в публичното пространство.
През 1929-30 г. излиза “Кинопреглед” – седмично списание за кино, културен живот, информация.
Изобщо прави впечатление, че всички подобни журналистически и писателски инициативи в Бургас са били доста спонтанни и за кратко време. Единственото професионално издание за литература и изкуство се явява Литературно-художествен алманах “Море” – издание на Дружеството на Съюза на българските писатели (СБП) в Бургас за периода 1980-1992 година, за който алманах до сега творците на Бургас жалят. Негови редактори са били Христо Фотев (член на ред. колегия и негов главен редактор от 1990 г. до 1992 г. вкл.), Недялко Йордановкато (гл. редактор 1980-1988 г.), Илия Буржев.
През 1993 година алманахът прераства в маринистично списание “Море”, подкрепяно организационно и финансово от Община-Бургас. Като такова изданието е различно и също има право на живот. Но докато списание от този вид може да бъде подкрепено и от Бургаска морска асоциация, неправителствени организации и фирми, то издание като Литературно-художествения алманах може да си позволи само община, която цени литературните и културни традиции с дългогодишна давност и която съзнава какво значение имат те и творческото развитие за запазване на духовността.
На единия ентусиазъм засега се крепи издаваният от бургаското дружество на СБП, съвместно с бургаското издателство “Либра скорб”, регионален вестник за литература, изкуство и култура “Автограф”. Както тъжно-шеговито казва неговият главен редактор Атанас Радойнов, засега вестникът се помещава в неговия джоб – изданието е без база, инвентар, какво да говорим за комуникации и електронен сайт.
Макар и афиширано от редакторите като независимо, изданието, като всички останали, е зависимо от своите спонсори – те са няколко от общините в Бургаска област, чиито интереси обслужва.
Всъщност то е една своеобразна летопис на случващото се в тези общини в областта на културата. Вестникът е адресиран и към пишещата, и към четящата аудитория, която се интересува от литература и изкуство като по-скоро илюстрира случващото се, макар и понякога коментарно и със съответните изводи. Той поставя и някои от наболелите проблеми, но като че ли не предизвиква дискусия.
Аз лично мисля, че докато в самото начало “Автограф” е наистина издание на СБП, то в следващите броеве постепенно се превръща в трибуна на културния живот на общините. Нищо лошо, ако при това положение сред издателите се включат и дружества на журналистите и изданието продължи да се развива в този вид, но то трябва да се определи. Според мен “Автограф” още търси себе си, притиснат от липсата на средства. Не е тайна, че трудът в него е доброволен, а списването на едно издание изисква много време и усилия.
В един от броевете е публикувано интервю с проф. Веска Кожухарова, която разглежда лицето на Международния фолклорен фестивал във времето и това е едно много добро попадение за издателите. От друга страна, без да омаловажавам нито фолклорния фестивал, нито изложението на цветя “Флора-Бургас” като събития и трибуна за изявите на кмета, аз не ги приемам като лицето на културата на град като Бургас, нито ми се иска да доминират в издание, което се афишира като издание на СБП.
Предполагам, че това са били пак част от условията на общината. А искам да споделя и какво бих искала лично аз да видя като инициативи поне на литературните празници, съвместно със СБП. Ако в Бургас все още се провеждат литературни празници, то е благодарение на апостолските усилия на някои от членовете на писателските съюзи и техните съмишленици. След като обаче имах възможност да видя литературни празници в други градове, аз искрено завидях на хората там.
Ще посоча два примера от празниците в Пловдив. Те не изискват особени усилия и средства. Из целия град в продължение на дни и някак празнично бяха разположени щандове за продажба на книги и опънати над тях транспаранти с надписи като “Прочете ли поне 100 реда днес?”, “Откри ли своята книга” и т.н. и съответните поощрения за това. Бяха се обединили книгоразпространители, издатели, организатори и така се продаваха книгите и на местните автори.
Не мога да не направя аналогия като знам, че Община Бургас не можа да отдели пари дори за един афиш на проявите от празниците и с този мотив ги раздели на официални и на неофициални (вторите са болшинство и се провеждат на принципа “спасявай се сам”).
И още един пример от другите градове – книгите на местните автори всяка година се номинират, но след това общината сама финансира издаването им. В Бургас се стигна до куриоза да има книга на местен автор (“Елада Пиньо и времето”) с пет национални номинации и когато тя най-много се търсеше и в страната, и зад граница, не се намериха средства в Бургас за преиздаването й, както е редно да бъде направено.
Затова искам да отправя едно пожелание – общината да намери средства и да подпомага творческите изяви на творците, а не да ръководи тя политиката им.
Вестник “Автограф” е едно събитие за Бургас и трябва да оценим факта, че го има. А иначе той илюстрира културния и литературен живот такъв, какъвто е и какъвто го вижда.
Според мен вестникът трябва да запази всички свои плюсове, да прерасне в двуседмичник или седмичник, да увеличи обема на страниците, да има младежки страници – списвани от младите творци, които пък ще го оплождат с нови идеи и т.н.
Иначе на читателите бих препоръчала да обърнат внимание и на още едно издание – списание “Изгрев”, което се издава от Сдружение “Общество за духовни изяви”. В обществото членуват поети, писатели, художници, музиканти, библиографи и други творци от духовната сфера на Бургас. Понеже те не се поддадоха до момента на опитите на общината да дирижира съдържанието на списанието и изявите на обществото, сега то излиза на принципа “Когато – тогава” с абсолютно доброволен труд и ако се намери спонсор. Понякога членовете на обществото сами събират пари помежду си за неговото издаване.
А при добро развитие на нещата, списанието може да излиза поне на сезон и да си партнира с други периодични издания като “Автограф”.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *