Нещо, което се крие в новият му роман "Възкръсването на Крали Марко".
"Крали Марко ке го биде по друг начин у другио век. И па нема да вервате!" - баба Ванга, 30.01.1991 г.
Какво представлява по своята същност тази книга? Ще цитирам самият автор - "Като жанр книгата е фентъзи екшън, започващ в четиринадесети век, а действието се развива с бурни перипетии до средата на двадесет и първи век. Ползвани са огромно количество исторически източници, легенди, песни от южнославянския юнашки епос, но това не е нито историческа книга, нито езотерика, а е авангардна художествена литература. Това е само част от „Тайните на тъмното минало и капаните на лудото бъдеще в сагата от 21-ви век „ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА КРАЛИ МАРКО”, както е пълното описателно заглавие на романа."
Ако ме запитат на коя от досегашните книги на Светлев прилича "Възкръсването на Крали Марко", ще бъда силно затруднен с отговора. В нея има зло, цинизъм, кървища и бруталии като в любимият ми "Всичкият блясък на злото", има и добро, приказност и мечти като в "Приказка за непобедимото добро", има и изобилие от исторически факти и философия като в "Аз, грешният Иван"... Като добавим и приложенито накрая към книгата - поемата "Синдромът" - може да се каже, че в новия роман има и нещичко от стихосбирките на Николай - "Зодия Скорпион" и "Демонът на свободата". Само от книгите му с въдичарска насоченост ("Финтовете в Риболова" и "Платиката") на известния в риболовните среди с прякор Доцента автор няма вътре.
Но във "Възкръсването на Крали Марко" има много, много повече. Не мога да се сетя за друга книга, която да започва през 14 в. и да продължава в близкото бъдеще на 21-ви. В романа има в голяма степен фентъзи - нашето, родното, българското, което неотклонно присъства може би във всичките книги на писателя. Има история, има митология, има и специфичното авторово чувство за хумор. Има екшън, фантастика, поетичност и какво ли още не. Специално на мен най-много ми харесаха битките на Марко с Жълта Базиргяна и Муса Кеседжия.
На мен тази книга ми достави изключително удоволствие. Сигурен съм, че и при вас ще бъде така.
Само две неща бих споменал като незначителни упреци. Първо - старото, работно заглавие на романа - "Кралят на прилепите" ми хареса повече. Второ - това нещо с теллалотерапията. Наистина, съименникът ти писател има за какво да ти връща тъпкано :-)
Бранимир Събев
