За “Полуесен, полуздрач” на Димитър Кабаков

|

Интервю на Стоян Терзиев с Димитър Кабаков, направено на премиерата на стихосбирката "Полуесен, полуздрач" в Пловдив, 7 февруари 2007 г., Балабановата къща.


 
Труден ли е и какви опасности крие скокът от драматургията, в чиято основа стоят диалозите, към поезията, която по ефиниция е монологична?
За мен въобще не беше труден, защото дълбоко в същността ми се крият вероятно двама души, от които единият е драматург, а другият - лирик. Първата ми пиеса “Жарава” все пак е моноспектакъл, в който се разкрива вътрешният свят на една жена, чиято душа изгаря като жарава - такава е нейната съдба. Така че близостта на драматургията с лириката съвсем не е само на първи в план. А книгата ми “Полуесен, полуздрач” е един поетически дневник, събрал повече от 40 стихотворения и който съм писал и дописвал 25 години. В стиховете съм изразил моментни настроения, вълнения, впечатления, размисли по общественозначими и интимно-лични поводи. В книгата има 5 цикъла - "Зимно", "Движение", "Желание за безсмъртие", "Полуесен-полуздрач" - дал заглавието на книгата, и "След края на света".
С драматургия човек в България може и да изхранва къща, но с поезия това е сигурно, че не може да стане. За това поетите предупредиха ли те?
В България нито с драматургия, нито с поезия може да се изхранва човек - това го зная и в този смисъл предупреждението е излишно, защото съм наясно. Аз работих 10 години в театър “София” и като драматург се уволних оттам. За съжаление действително все още, ако не правиш компромиси в изкуството, не можеш да се изхранваш. Аз предпочитам да не правя компромиси, когато пиша, така че си работя и печеля за семейството си от съвсем друга работа. Свободата, която имам, независимостта от финансите за мен е много ценна.
Полуесен, полуздрач - полусезон, полувреме… Това някокво твое дзен-състояние ли е?
И не само това. И полуесента, и зимата и други състояния на духа в моите стихотворения са нещо като дзен, да. Има много кратки, метафорични изречения, които правят едно отделно стихотворение, и при всички положения това по някакъв начин кореспондира с Изтока.
 
Димитър Кабаков е роден в Пловдив през 1964 г. През 2005 г театралният режисьор Възкресия Вихърова поставя на сцената неговата пиеса “Жарава” - моноспектакъл на Театър 199 с участието на актрисата Невена Мандаджиева.
Стихосбирката “Полуесен, полуздрач” е дебютна книга за Димитър Кабаков и е с печата на издателство “Жанет 45”.

 
ПОЛУЕСЕН, ПОЛУЗДРАЧ...
 
Среброто е цветът на този дъжд,
ръцете му - изящни до полуда -
се стичат по чертите на града
и слизат в парка. Някъде се губят.
От капките му идва светлина
и тя пронизва лоното на мрака,
взривява тялото му без тъга
и от парчетата издига арка,
която е порталът на света,
изкъпан от обиди и умора,
а в дъното заспива есента
и птиците загрижено мърморят...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *