За празника и така наречените неща…

|
И тази година Дните на поезията в Димитровград изненадаха... неприятно. Далеч във времето останаха празниците, когато това бе събитие за града. Имаше площадни четения, гражданите проявяваха интерес към участниците в тях. Някои идваха да послушат творците, други - просто да ги видят...
А имаше и какво да се види и чуе в Пеньовите дни - Павел Матев, Стефан Цанев, Христо Фотев, Булат Окуджава... Градът беше кръстопът на хора, които имаха какво да кажат. А тези, към които бяха отправени посланията, ги разбираха.
Така става в живота - и хубавите неща имат край. Краят на Дните на поезията започна през 2000 г., когато културтрегерите в града се скараха. За поетите и критериите. За смисъла на празника. За това, поет ли Поета...
Разделиха се на две групи: едната, по-малобройната, се обедини около позицията на все още незакрития от кмета Димитър Хаджииванов вестник "Общински вести". Те искаха традицията да бъде спазена - наградата да получи доказан поет, свързан с поколението на Пеньо Пенев. Да има публичност при обсъждането и избора на носителя на наградата. И той да е достъпен с творчеството си за гражданството. Да има четения по училищата. В рециталите да участват само хора с талант, а не всякакви прохождащи стихоплетци.
Хардлайнерите, така наречените местни творци, водени от користолюбци като Кирил Георгиев, вечно недоволни люде като журналиста Димитър Беремски, Ангел Ников, поет, издал най-много книги от тукашните поети, защото битуването му вече 50 години е устроено около това, решиха, че най-сетне ще си кажат "тежката дума". Техен говорител стана Иванка Ангелова - експерт на щат в отдела за култура. Дама, известна в града, че ходи в кметството (където й е работното място) два пъти в месеца - в деня на заплатата и да си вземе бланка и средства за командировка в София или Пловдив. Естествено, за да урежда лични дела. Преди години мениджърстваше на местен творец с европейска автобиография. През последните - тъпаше за издаването на стихосбирката "Китайски капки дъжд". (Б. а. На изкушените от мерената реч това четиво не се препоръчва.) Та, въпросната Госпожа, пое в свои ръце организацията. Резултатът беше потресаващ- избраният от нея лауреат, Николай Кънчев, не пожела да се срещне с журналисти, отказа да чете стихове, заяви, "че тази награда за него няма никакво значение". В мижавия т.н. конкурс за млади таланти участваха близки на госпожите от журито, а участниците бяха десетина... Важното е, че се похарчиха пари, че някои хора си задоволиха славолюбивите амбиции да поговорят "на висок стил" с "класни люде".
Няма лошо. Само, ако една и съща простотия не се повтори. Както стана и тази година на Пеньовите празници. В люта битка с Атанас Капралов и Валери Стефанов Експертката не успя да наложи своята лауреатка. (Съвсем заслужено лауреат стана поетът Иван Динков). Но за сметка на това, направи пак "елитарно" тържествата. С една шепа хора пред паметника на Поета. С поканените аматьори - момчета и момичета от пловдивския кръжец, където тя отвреме-навреме пребивава. Те взривиха слуха на малкото любители на традициите, дошли на т. н. четения. Младите "таланти" (според г-жа Ангелова), така се увлякоха, че без малко да стигнат връх в поезията. От там ги свали с искреното си възмущение Николай Кънчев. С присъщата нему безцеремонност той заяви, че "това не е никаква поезия и тия тука не са никакви поети". На втората вечер поетът Атанас Капралов, който е и председател на Комисията по култура в ОбС взе нещата в ръце. И предупреди: От този микрофон винаги са чели само поети и таланти!... И зазвуча поезия, излязла изпод финото перо на Иван Динков, произнесена от актрисата Бела Цонева.
Това е накратко историята около този празник, който става все по-тъжен и нелюбим. От творци. И от гражданите на града край Марица. Остават обаче въпросите: кой и защо позволява на няколко дами с неовладени претенции да съсипват създаденото от много от тях? Защо шефът на отдела за култура, който има претенции на творец, е позволил това? На какво основание общинските съветници гласуваха пари за провеждането на празник, който приличаше на мероприятие от 60-те години?
Като задавам тези въпроси не очаквам отговор. Отдавна в този град е изчезнало уважението към истинските неща и вкуса към хубавото. В него са се ширнали парвенющината, бездарието, тъпият консерватизъм. Затова талантливите избягаха. Съвестните и амбициозни хора си подириха пристан другаде. Сега Бездарията са спокойни. Но знам, че за малкото останали свестни люде, това е присъда. И се надявам, че ще намерят сили да я обжалват. Иначе и т.н. град ще се превърне в паноптикум на бездарието.
А чувате ли гласа на Поета: "Ще има пак звезди. И кучета ще има виещи към тях- като преди... Но нека вярата не оскъднява!..."
 

Автор: Розалина Митева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *