За първи път картина на Фрида Кало в България

|
На 28 януари в Националната галерия за чуждестранно изкуство беше открита изложба на Фрида Кало и Диего Ривера, част от културната програма на списание 1, съпътстваща Мексиканския му брой.
2005 г. е годината на Фрида Кало, през която светът ще отбележи 50-годишнината от смъртта (навършени миналата година). През тази година произведения на легендарната мексиканска художничка ще бъдат показвани в изложби на МоМА, Ню Йорк, National Museum of Women in the Arts, Вашингтон и Print Gallery, Де мойн, Айова. Tate Modern в Лондон четири месеца ще е домакин на една от най-големите ретроспективни изложби на Фрида Кало. През 2007 г. се навършват 100 години от рождението на художничката.
Изложбата откриха Еми Барух, куратор, Ирина Мутафчиева, новият директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство, и Тереса Арк Гусман, куратор на изложбата на Фрида в България, работи в Музея на модерното изкуство в Мексико сити.
Момент от изложбата. Снимка © Мартин МитовПървият сблъсък на посетителя с изложбата в София предизвиква леко разочарование и въпроси от типа "Ама това ли е? Само това?!". Защото всъщност изложбата тук включва само една картина на Фрида Кало ("Натюрморт с дини", 1953), при това не от най-характерните за художничката, рисувала предимно автопортрети. (От 143 картини общо на мексиканската художничка, 55 са автопортрети. В творчеството си Фрида Кало отразява и мексикански традиции, животът на населението.)
В изложбата са включени и три графични творби на Диего Ривера, факсимилно копие на дневника на Фрида Кало и два каталога с картини на художничката, сложени във витринки. Но както няколко пъти подчертаха и организаторите на изложбата, това е първата поява на картини на Фрида Кало в източна Европа и е едно добро начало на бъдещо ползотворно сътрудничество между български и мексикански музеи и галерии. Г-жа Тереса Арк сподели и колко трудно е картина на Фрида Кало да напусне Мексико.
Водят се разговори и за издаване на български на дневника на Фрида Кало.
Дневникът на Фрида Кало (факсимилно копие от ръчно изработена лимитирана и номерирана серия, идентична с оригинала е изложено във фоайето на галерията) е уникален документ за духовното богатство, поетическия талант и изобразителната дарба на мексиканската художничка. Познавачите на нейното творчество го определят като едно от най-значимите нейни произведения, които свидетелстват за невероятното енергийно поле на Фрида, за трайната и силна връзка между нея и Диего Ривера, за неподражаемия начин, по който тя преодолява физическото страдание и за страстната й влюбеност в живота.
Фрида Кало започва да пише този Дневник в един от тежките периоди на нейни продължителни боледувания. Приятелка й подарява една бяла тетрадка с твърда обложка, намерена в антикварна книжарница в Ню Йорк, с гравирани златни инициали на корицата, чийто собственик най-вероятно е бил английският поет Джон Кийтс. Тази тетрадката попада в ръцете й като покана да напише своите интимни изповеди, да попълни страниците от календара на своя живот. В този момент Фрида "умирала от отегчение", сама, прикована към леглото, в гипсов корсет, който придържал счупения й гръбнак.
Копие на дневника на Фрида Кало. Снимка © Мартин МитовНа страниците на своя дневник Фрида си спомня детството, пише страстни и тъжни писма на Диего, с нежно мечтание възстановява мигове от своите влюбвания, музицира с думи и с пастели, разговаря с въображаеми приятели. Мечтае. "Споделените спомени от детството й ни служат като шифър за да можем да интерпретираме, да разгадаем понякога нейните картини, нейните автопортрети, специално този, който е наречен "Двете Фриди", сподели г-жа Тереса Арк.
В дневника Фрида рисува, фантазира, пише стихове и откровения, които бликат спонтанно, без никакво само-цензуриране, пренебрегвайки "образованата част на съзнанието", следвайки синкопите на емоциите, страданията, отчаянията и надеждите на тази невероятно силна и богата личност.
"Натюрморт с дини" е нарисувана вероятно за първата й самостоятелна изложба, която се осъществява през пролетта на 1953 г. в Галерията за съвременно изкуство на мексиканската фотографка Лола Алварес Браво, една от първите, които показват произведения на жени художнички в Мексико.
Към 1952 г. платната на Фрида започват да се променят, като изгубват прецизността на линията на предходните й произведения. Променя се също начинът й на съставяне на платната. Това се обяснява както с трудността да се рисува от легнало положение, така и със зависимостта на художничката от морфина, който облекчава болките й. Един от лекарите обяснява, че картините й от последните години показва една тъга съпътствана от моменти на възбуда предизвикани от наркотика.
Фрида престава да рисува прочутите си автопортрети и посвещава по-голямата част от платната си на една тема, която тя нарича "натюр-вив". Линиите стават бързи, понякога френетични. Плодовете, разпръснати хаотично по повърхността се отварят, показват вътрешността си, плачат. Палитрата й става ярка и се концентрира върху топли цветове, жълти, оранжеви и особено червени.
 
Изложбата е отворена за посещения до 28 февруари. Заповядайте!
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *