За първи път “Песните” на Пучини на Пловдивска сцена

|

 

На 16 януари от 16.00 часа в Партерното фоайе на Концертната зала в Пловдив ще се състои отложения за този месец Рецитал на Ивайло Михайлов „Песни на Пучини”. Още една романтична вечер с непознатите творби за ценителите на композитора. На рояла Мария Калоферова.


Билетите, закупени за концерта ( на 19 декември) важат без презаверка.

 

Тенорът Ивайло Михайлов споделя:
”С песните на Пучини се запознах през 1994 г. Оттогава все отлагам да ги изпея на концерт, защото не се чувствах достатъчно подготвен. Работата ми с Маестро Калуди Калудов през последните година и половина ми даде така необходимата увереност в собствените ми сили и възможности. В България цикълът е изпълнен за пръв път от световното сопрано Красимира Стоянова. Доколкото ми е известно песните не са изпълнявани у нас от мъжки глас в пълния им състав. За концерта използвам изданието на Оксфордския Университет.”

 

Джакомо Пучини е известен преди всичко със своите оперни творби. Неговите песни са много малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г., когато един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини - Майкъл Кей, публикува "Непознатият Пучини". В изданието той е успял да включи манускрипти, скици, ранни ученически творби и първи редакции на опери на композитора.
 

През целия си живот Джакомо Пучини /1858 – 1924 / е бил често изкушаван да пише музика, която не е свързана с театъра. Той не се е интересувал специално от правилата и нюансите в композирането на песни по маниера на Дебюси, Форе и Рихард Щраус /които цени високо/, но това не му пречи да създаде тези блестящи песни за глас и пиано. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, били са публикувани във вестници, които вече не съществуват или в периодични музикални издания, както и в „специални издания”.
Романсът “A te” е композиран в периода 1874 – 1880 г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в Интитута „Пачини”. „Salve Regina” и ”Mentia l’avvizo” са написани, когато Пучини учи композиция в Миланската консерватория. Песните, композирани през най-плодотворните му години /годините, в които създава оперните шедьоври „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”/ са написани за приятели. Песента “Canto d’anime” е написана през 1904 специално за „грамофона” по поръчка на Алфредо Микаелис, собственик на грамофонна компания. Пучини пише великолепната песен „Casa mia” /“Къща моя”/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието “La casa” /„Къща”/. В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне.

С “L’uccelino” /“Птиченцето”/, приспивна песен, написана за детето на негов приятел, и с “Terra e mare” /”Земя и море”/, написана за Де Фонсека за „Годишен албум за изкуства и писма, Новисима – 1902”, Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор.

Особено интересен е фактът, че съществуват ярки тематични връзки между повечето песни и оперите на Пучини. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта "Манон Леско" е изградена върху Mentia l'Avviso - речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на „Бохеми” е песента “Sole e amore” /”Слънце и любов”/, матината, написана от Пучини осем години по-рано. В „Тоска” и „Мадам Бътерфлай” се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е “Avanti Urania” /Напред, Темида!”, композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат Маркиз Карло Джинори-Лищи /Къдравия/. Другата е “Inno a Diana” /”Химн на Диана”/, написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия. “Canto d’anime” /Песен на души’те/ е прототипът на арията на Ринучо от операта „Джанни Скики”. “Morire” /Да умреш/ е използвана два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война, и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на „Лястовичката”. Съществуват много други примери за използването на песните от Пучини, а също така и на инструментални произведения в композирането на неговите опери.
Не че е имал отчаяна нужда от мелодично вдъхновение, но най-вероятно е искал да бъде сигурен, че определени откъси ще бъдат чути в лоното на театъра, където бездруго неговият гений е най-разпознаваем!

РЕЦИТАЛ НА ИВАЙЛО МИХАЙЛОВ

Песни на Пучини

A te – На теб
Salve Regina – Хвала, Богородице!
Mentia l’avviso -
Storiella d’amore – Любовна историйка

Sole e amore - Слънце и любов
Avanti Urania – Напред Темида
Inno a Diana – Химн на Диана
Casa mia – Моята къща
E l’uccelino (Ninna – nanna ) – Птиченцето (Приспивна песен)
Terra e mare – Земя и море
Canto d’anime (Pagina d’album) – Песен на душите (Страница от албум)
Morire? – Да умреш
Inno a Roma – Химн за Рим

 

Ивайло Михайлов е роден в Пловдив. Неговите първи певчески изяви са свързани с Хора на пловдивските момчета и младежи "Стефка Благоева", където пее от 1985 година, а от 1990 е солист. Възпитаник е на френската гимназия в Пловдив. През 1997г. завършва Държавната Музикална Академия „Панчо Владигеров”-София в класа по оперно пеене на световния сопран Валери Попова. През 2002 г., специализира в Академията "Борис Христов" в Рим, Италия, където учи при баритона Джузепе Тадеи. Следва обучение в Академията за певческо изкуство - гр. Озимо / Италия /, отново след спечелен конкурс. През 2007 г. придобива образователно – квалификационна степен „Магистър по вокална педагогика” в Нов Български Университет – София като дипломант на проф. Руско Русков. От 2005 до 2008 г. е вокален педагог на Хора на пловдивските младежи "Стефка Благоева". Работил е като солист във всички оперни театри в България. В репертоара на певеца влизат ролите: Неморино от „Любовен еликсир”, Беппе от „Рита” и Гулиелмо от „Вива ла мамма" на Доницети, Измаел от „Набуко”  и Касио от „Отело” на Джузепе Верди, Дамян от  „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Илия от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Парис от „Хубавата Елена” на Жак Офенбах, Бастиен от „Бастиен и Бастиена” на В. А. Моцарт и др. Носител е на златен медал от конкурса “Бряг на надеждата” – Добрич`99 и златна купа от пролетния фестивал в Пхенян / Северна Корея / 2004 г.

Ивайло Михайлов е ученик на Калуди Калудов.




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *